Постоянният шум се превръща в един от най-силните стресови фактори в съвременния голям град. Как влияят вече станалите обичайни децибели на здравето ни?

Той не гледа телевизия, в неговия автомобил няма касетофон, а когато пристъпи прага на дома, съпругата му изключва музиката. Виктор просто работи като диджей в нощен клуб, и тишината не му достига.

Мъжът страда от т.нар. сензорно претоварване – излишък от зрителна и звукова информация. За да се справим с първата, е достатъчно просто да си затворим очите, с втората ще е доста по-трудно.

Грохотът на транспорта и от строителството, звъненето на мобилни телефони, постоянният звуков фон от работещите теле- и радиоприемници, офис шум – компютри, принтери, боботенето на лампи.

В големите градове, където шумовото замърсяване е 2 пъти по-високо, хората почти 2 пъти по-често се обръщат към лекар за проблеми със слуха.

Звуците – това е система от сигнали за организма

Всички силни звуци несъзнателно възприемаме като заплашителни. Това се случва, защото в продължение на хилядолетия предците ни са живели в много тих свят. Всеки силен или рязък звук – над 30-40 децибела, означавал опасност – буря, ураган, рев на развълнувано море, ръмжене на хищник, предупреждаващ за нападение, крясък от болка.

Когато получи такъв сигнал, организмът мигновено освобождава в кръвта адреналин, като се повишават нивата на кръвната захар, ускорява се пулсът, свиват се кръвоносните съдове. А след това последва естествена реакция – време е да си плюем на петите. И бягането ни разтоварва от стрес.

Шумът влияе не само на емоционалното ни състояние, но и на поведението. Например, в софийското метро в час пик нивото на шум достига 100 децибела.

А силата на звука, равняща се на 150 децибела, е смъртоносна за човека.

Нищо изненадващо, че изпитваме постоянен дискомфорт, усещаме безпричинно раздразнение и често обвиняваме времето, атмосферното налягане или слънчевата активност, че не се чувстваме добре.

Американски изследователи твърдят, че превишаването на звуковото натоварване спомага за проявление на междуличностна агресия.

Потвърждението на това срещаме постоянно – всеки от нас редовно наблюдава, как моментално избухват скандали в транспорта. Дори просто по-силният глас може да ни извади извън равновесие.

Нечутите звуци

Хората с абсолютен слух притежават способност да узнават и определят звуците, като използват названията на нотите. По същия начин повечето от нас лесно могат да отличат, например, ароматът на кафе от миризмата на хлорната вар.

Уморената майка лесно заспива под силните звуци на телевизора, но се събужда от най-малкото движение на бебето. Нейният слух безпогрешно разграничава околният шум от този, който издава най-любимото ѝ същество.

Прието е да се смята, че извън пределите на възприятие на човешкото ухо са звуци с честота на вълната над 20 килохерца – ултразвук, и под 20 херца – инфразвук.

Ултразвук могат да издават и чуват някои животни. Използва се за сплашване на насекоми и гризачи.

Нечуваният от ухото, ултразвук все пак се възприема от организма, някои особено чувствителни хора започват да изпитват пристъпи на тревога и паника. В още по-голяма степен това се отнася към инфразвук.

В съвременния свят инфразвукови колебания могат да създават промишлени предприятия, трафопостове, и много други технически обекти. От шумът, който не чуваме не ни спасяват нито дебелите стени, нито тапите за уши. Решение на този проблем все още предстои да бъде намерено.