Всеки човек желае да бъде добър и праведен и очаква похвала и одобрение от околните.

Поставя си твърде висока летва и ако не успее да я достигне, губи увереност в собствените си сили.

Подобно отношение към ситуацията води до развитие на комплекси и понижаване на самооценката.

Стремежът да бъдеш идеален – това е психологически капан, който те превръща в нещастник.

Толкова ли е важно да бъдем съвършени?

Съществуват най-малко 4 причини да не бъдем идеални, но да живеем в хармония със себе си.

1. Спонтанността помага за преодоляване на комплексите

Когато човек има психологически комплекси, той става затворен, неговият живот монотонен и предвидим до най-малкия детайл.

Спонтанността той възприема като лекомислие и глупост.

Но именно това качество помага за разкъсване на затворения кръг на ежедневните задължения.

Спонтанността дава възможност да освежим живота си и да осъзнаем, че комплексите пречат на хората да бъдат щастливи.

Когато човек се стреми да бъде идеален, неговото поведение изглежда неестествено.

Напрегнат е, внимателно обмисля всеки жест и е крайно голословен.

Прекомерната праведност плаши, тя е скучна и безинтересна.

Човек сам си установява табута, изчезва блясъкът в очите и няма хазарт.

Учете да си доставяте мимолетни радости, понякога правете нещо спонтанно.

Тогава в живота ви ще се появят ярки краски и приятни емоции.

Щастливият човек изглежда особено привлекателно, дори и да е далеч от идеалното си състояние.

2. Учете се да цените собственото си мнение

Детските комплекси и неувереността водят до подценяване на собственото мнение.

За такива хора е важно какво мислят другите и сляпо приемат тяхната гледна точка.

Дори незначителна забележка, изказана по адрес на хора, които не уважават собственото си мнение, за дълго може да развали настроението им.

Помнете, че мнението на другите хора не е истина от последна инстанция.

Формира се въз основа на техните ценности, желания и стремежи.

Трябва да си имате собствена гледна точка, основана на вашия опит.

Всяко мнение е субективно, затова не трябва се нагласяме според мнението на околните, в противен случай ще престанете да бъдете себе си, ще се появят комплекси.

3. Критиката заражда психологически комплекси

Критиката е едно от най-любимите човешки занимания.

Ще се намерят „доброжелатели“, които дори и в идеалния човек могат да открият недостатъци.

Забележките могат да се отнасят за външността, поведението или погледа върху живота.

Ще намерят за какво да се хванат.

Ако не се научите адекватно да възприемате критиката, това ще доведе до разрастване на комплексите с нова сила.

Важно е да се разбере, че хората критикуват не защото изпитват неприязън към вас.

Това е желание за самоутвърждение, желание да се покажеш като по-добър.

Не отдавайте голямо значение за околните – тогава ще станете наистина щастливи.

Ако във вас няма хармония, чуждото обожание няма да ви донесе умиротворение.

Концентрирайте се върху себе си и вътрешния си свят.

Това ще помогне за възстановяване на душевния баланс.

4. Поставяйте си приоритети

Когато хората искат да изглеждат идеални, губят много енергия за създаване на илюзорен имидж.

В резултат други житейски сфери остават без дължимото внимание.

Не се опитвайте да бъдете добри за всички, по-добре помислете, какво е важно лично за вас.

Ако насочите усилията си в правилната посоки, новите победи няма да закъснеят.