Може би най-объркващото в препоръките за спазване на здравословен режим на хранене е разграничението на мазнините и мастните киселини. Съществуват множество разногласия около това кои мазнини са здравословни и кои са вредни и съответно увеличават риска от развитието на сърдечно-съдови заболявания.

Засега, все пак съществува консенсус относно приема чрез храната на омега-3, които освен, че са важни за организма, също така са и здравословни.

Този вид мастни киселини се съдържат в различните видове рибени масла, ядките и в семената от лен и чиа. За по-добро храносмилане лененото семе трябва да се смила и да консумира в рамките на 2 часа.

Маслото от ленено семе трябва да се замразява, за да се избегне развалянето му.

Експертите по здравословно хранене са обединени около идеята, че транс мастните киселини или преработените растителните масла, които са частично хидрогенирани, са много вредни.

Повечето хора сме свикнали да ги използваме, тъй като са доста по-евтини от студено-пресованите растителни масла, имат по-дълъг срок на годност и са подходящи за многократно пържене. Те се съдържат във всички преработени и в така наречените „бързи“ храни.

Сред диетолозите обаче няма консенсус относно употребата на наситени мазнини. Това са най-вече животински или млечни мазнини, като маслото и сиренето. Към тази група се причисляват обаче и някои растителни масла като палмовото и кокосовото.

Препоръките варират от пълното избягване на всички наситени мастни киселини до възможно най-широкото им използване.

Повечето здравни експерти и дори кардиолози сега не са съгласни с отдавна разпространеното предположение, че приемът на по-големи количества наситени мастни киселини с храната е причина за прекомерно високата честота на сърдечно-съдовите заболявания сред населението.

Средноверижните триглицериди от кокосовото масло е установено, че притежават уникалната способност да се превръщат в кетони, които действат едновременно като източник на енергия за мозъка и възстановяват увредените неврони. При редовното им използване се наблюдава подобряване на качеството на живот на хората, страдащи от деменция.

Отчетен е и известен успех при някои видове рак като се спазва диета, включваща храни, съдържащи по-големи количества наситени мазнини.

Придобилата широка популярност преди няколко години Палео диета, се състои предимно от наситени мазнини.

И с течение на времето с публикуването на резултатите от провежданите научни изследвания се установява колко несъстоятелни и дори безумни са препоръките за избягване консумацията на храни, съдържащи наситени мазнини, при условие, че са чисти и не са замърсени с пестициди и тежки метали.

Жалко е само, че производителите на храни с ниско или без съдържание на наситени мазнини, са се възползвали прекалено дълго от насаждания от години мит колко са вредни мазнините.

Наситените мазнини остават в твърдо състояние при температури под 20 градуса в помещението, в което се съхраняват. Докато студено пресованите или механично извлечените или мононенаситените остават течни, освен ако не са силно охладени.

Ако олиото или маслото пуши по време на готвене или загряване, това означава, че е замърсено с токсични вещества.

Най-неустойчиви и съответно не много подходящи за готвене са мононенаситените мазнини, като зехтина. А полинаситените като шафрановото масло са малко по-стабилни. Най-устойчиви на силно загряване са наситените мазнини.

Резултатите от продължило 21.4 години проследяване във Финландия, насочено към идентифициране на рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания, показват, че дори при редовната консумацията храни, съдържащи по-големи количества полинаситени мазнини, рискът от развитие на сърдечно-съдови заболявания, не се изменя.

Кои храни са източници на полиненаситени мастни киселини?

• Слънчогледово олио, зеленчуци, слънчоглед, линоленова киселина – съдържа се в орехите – 65.698 гр. на 100 грама хранителен продукт;

• Царевично олио, царевица на салата или готвена – 54.676 грама на 100 грама хр. пр.,

• Соево олио, соя, на салата или готвена, памуково семе – 48.102 грама