Често ни се струва, че нашата календарна възраст не съвпада с вътрешното ни състояние
Календарна и биологична възраст
През 1979 г професорът по психология Елен Лангър с нейните студенти напълно възстановили обстановката в стар манастир в Ню Хампшър с цел пресъздаване на атмосферата от преди 20 години. След това поканили група мъже на 70-80 години за провеждането на експеримента. Участниците трябвало да прекарат там седмица и да живеят така, сякаш било 1959 г. Така Лангър искала да върне участниците поне мислено във времето, когато били млади и здрави, и да наблюдава как това ще се отрази на здравословното им състояние.
Всеки ден Лангър и студентите се срещали с участниците и обсъждали актуалните събития. Те говорили за първото пускане на американския спътник и за Кубинската революция, гледали стари предавания на черно-бял телевизор и слушали по радиото Нет Кинг Коул. Всичко това трябвало да пренесе участниците в 1959 г.
Когато професорът направила анализ на състоянието на възрастните мъже след това едноседмично потапяне в миналото, тя установила подобрение на паметта, зрението и слуха. След това сравнила тези резултати с резултатите на участниците от контролната група. Те също прекарали седмицата в подобни условия, но не били помолени да поживеят малко в миналото. Мъжете от първата група по всички показатели изглеждали подмладени. Изследователите също снимали участниците преди и след експеримента и помолили непознати хора да определят възрастта на мъжете. Всички казвали, че мъжете на снимките след експеримента изглеждали по-млади.
Този експеримента показва, че календарната възраст, която отмерваме от датата на раждането, не е толкова достоверен показател за стареене.
Елен Лангър първо изследвала как разумът влияе на нашата представа за собствената възраст и така на нашето състояние. Другите учени се съсредоточили върху проблема на определянето на биологичната възраст. Този термин обхваща физиологичното развитие на организма и неговото износване, а също и с висока точност може да предскаже риска от развитие на различни заболявания и продължителност.
Биологични маркери на стареенето
Еволюционните биолози възприемат стареенето като процес на загуба на способност за оцеляване и размножаване, вследствие на вътрешно физиологично износване. Износът е по-лесно да се разбере по примера на функционирането на клетките. Колкото по-стари са клетките в един или друг орган, толкова е по-вероятно е да спрат да се делят и да загинат или пък в тях да се развият мутации, предизвикващи рак. Това навежда на мисълта, че нашият организъм все пак има истинска биологична възраст.
Но определянето ѝ не се оказва толкова просто. Първоначално учените започнали да търсят т.нар. биомаркери на стареене, но всички първоначални теории за наличието на такива не се потвърждават.
Все пак биологичното стареене е неизбежно и рано или късно настъпва времето, когато никакви позитивни мисли не могат да забавят този процес. И все пак Лангър смята, че това как стареем е до голяма степен свързано с нашата представа за старостта. И това често се подкрепя от създадените стереотипи.
И в крайна сметка
Повечето от нас се подчиняват на календарната си възраст и се държат в съответствие с нея. Например, младите хора обикновено вземат мерки за лечение, дори и след незначителна травма. А тези, които вече са на 80, просто се примиряват с болката и казват – старост, не радост. Те не се грижат за себе си и тяхното убеждение се превръща в самосбъдващо се пророчество.