Как си играе детето – топ 3 повода за безпокойство

Мария
Написана от Мария май 3, 2018 12:06

Как си играе детето – топ 3 повода за безпокойство

Детските игри понякога могат да ни се струват странни или твърде агресивни.

На какви моменти следва да обърнем внимание и как да поговорим с детето, ако сте забелязали „тревожни сигнали”?

Какво да направите, ако поведението на детето предизвиква безпокойство у вас?

Ако учителят ви каже, че има проблеми с успеха?

А ако друг родител ви каже, че се притеснява за емоционалното състояние на вашето дете? Какво ще правите?

Ако отговорите поне на единия въпрос, че ще потърсите помощ, най-вероятно следите за тревожни признаци в поведението и емоционалното състояние на детето.

Но знаете ли, че тревожни сигнали се забелязват и докато детето си играе?

За да не ги пропуснете, е важно да се вслушате внимателно и наблюдавате как то си играе.

Ако откриете нещо, което ви безпокои, най-вероятно ще се наложи да се обърнете към детски психолог, който ще помогне на детето да се справи с измъчващата го тревога или с неприятните емоции.

Ето няколко типични нездрави признаци.

1. Играе агресивно

Когато говорим за агресия в детските игри, трябва да се разграничат 2 понятия – агресивна тематика, проява на агресия по време на самата игра.

Под агресивна тематика се има предвид съдържанието на игрални сюжети – какви истории за игра измисля детето? Какво „говорят” персонажите на неговите игри?

Ако забележите в неговите игри голямо количество конфликтни ситуации или проявление на силни негативни емоции, трябва ли да се безпокоим?

Не е задължително – игра за детето – това е език на самоотхвърляне.

Ако дава израз на емоциите във фантазиите, вече не трябва да ги проявява в реалния живот.

Но ако агресивната тематика в игрите е забележима постоянно и започне да се проявява в общуването, това е повод да се вгледаме в ситуациите.

Когато говорим за агресивни игри, имаме предвид взаимодействието на детето с играчките, заобикалящите го предмети и партньори по игра.

2. Историите, които измисля в игрите, или остават недовършени, или винаги завършват зле

Повечето истории, които съчиняват децата имат някакъв финал.

Понякога на възрастните може да се стори нелогичен или безсмислен, но носи удовлетворение на детето.

Ако историята няма някакъв определен финал или пък почти винаги е с негативен сценарий, това може да е признак на емоционални трудности.

3. Не дава воля на фантазията

Не ви ли се струват игрите и историите на детето твърде реалистични?

Може би му е трудно да дава воля на фантазиите и игрите на въображението?

Фантазията е много важна за детските игри, тъй като помага за репетиране на сценарии от реалния живот, пресъздавани във въображаеми вълшебни светове.

Психологически тези светове помагат на детето, без излишна тревога, да разбере сложните преживявания, които могат да възникнат, заради проблеми в семейството, конфликти с братя и сестри и родители.

Когато детето губи способност да фантазира, то започва да губи и надежда за справяне с болезнените преживявания.

А усещането за безнадеждност може да доведе до най-различни психологически проблеми.

Когато обръщаме внимание как си играе детето, не само развива и укрепваме връзката си с него, но и получаваме възможност да научим нещо много ново.

Така разпознаваме психологическите проблеми в ранен етап, когато по-лесно се решават.

Най-важното е да не се критикува, просто трябва да слушаме и наблюдаваме.

Как си играе детето – топ 3 повода за безпокойство
Оценете публикацията

Мария
Написана от Мария май 3, 2018 12:06
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи