Най-голямото в света изследване на гените, влияещи на предразположеността към туберкулоза, подсказва по нов начин за биологичните механизми, позволяващи на микобактериум туберкулозис /МБТ/ да избегне защитната реакция на имунната система.

Авторите на изследването, специалисти от научно-изследователски центрове във Великобритания и Германия, се надяват, че получените от тях резултати откриват нови възможности за разработването на ваксина против туберкулоза.

Резултатите от това изследване бяха представени в списание Nature Genetics.

Туберкулозата се предизвиква микобактериум туберкулозис, която е способна да засяга всеки орган на човека, но най-често се среща в белите дробове.

По данни на Световната здравна организация /СЗО/ ежегодно от туберкулоза заболяват около 9 млн. души и от това заболяване умират около 1,5 млн. Повече от 95% от смъртните случаи, дължащи се на туберкулоза, се регистрират в държавите с ниско и средно ниво на доходите.

По оценки на организацията на обединените нации /ООН/, около 1/3 от населението на планетата Земя има латентна форма на туберкулоза, при която МБТ се намира в човешкия организъм, но не предизвиква възпаление.

Приблизително при всеки 10-ти човек латентната форма на туберкулоза преминава в реално заболяване.

Водещият автор на новото изследване, докторът на медицинските науки Сергей Неженцев /Dr.Sergey Nejentsev/, старши научен сътрудник на катедрата по медицина към университета Кеймбридж във Великобритания, посочва:

„Туберкулозата е основен глобален проблем на здравеопазването и постоянно нарастващата лекарствена устойчивост на нейния причинител създава необходимост от спешно разработване на нови способи за борба с него“.

Доктор Неженцев и неговите колеги си поставили за цел детайлно да проучат влиянието на набора от ДНК на човека върху заболеваемостта от туберкулоза както на инфектирането, така и на преминаването на заболяването в активна фаза.

Използвайки метода на пълногеномно търсене на асоциации /GWAS/, те сравнили генома на 5500 души, болни от туберкулоза с геномите на 5600 човека, не страдащи от това заболяване и се опитали да открият гени, които могат да увеличат възприемчивостта на хората към инфекциозната болест.

След анализа на 7.6 млн. генетични варианти /разлики в последователностите на ДНК/ - те установили някои варианти в гена ASAP1 в 8-мата хромозома, които могат да влияят на възприемчивостта на човека към туберкулоза.

Гените ASAP1 кодират синтеза на белтък, който в изобилие се съдържа в дендритните клетки – особен тип имунни клетки и който играе важна роля в развитието на съответния имунния отговор при проникването на причинителя на туберкулозата – МБТ.

Изследването показва, че при заразяване на човека с МБТ, неговите гени ASAP1 се потискат и като резултат се инхибира синтезът на този белтък и съответно способността на дендритните клетки да предизвикват имунен отговор.

Авторите също установили, че съществуват два варианта на гена ASAP1 и един от тях дава по-високо ниво на защита от туберкулоза от останалите, тъй като е по-малко предразположен към потискане на експресията под действието на МБТ.

По време на изследването също учените успели да установят някои първични доказателства за това как ASAP1 влияе на дендритните клетки. Когато експресията на гена е отслабена – тези клетки се движат по-бавно от обичайното.

Това обяснява защо предходните изследвания показват, че дендритните клетки при болните от туберкулоза хора мигрират много бавно.
Дендритните клетки е необходимо бързо да се придвижват, за да „предупредят“ останалите клетки на имунната система за действието на МБТ.