Основната характеристика, която показва доколко нормално се развива едно дете, това е речта.

Речевият апарат на човека се формира напълно още в периода 1.5-2 години, поради това в ранна училищна възраст децата трябва да говорят ясно и точно.

Дислалия, неправилно произнасяне или замяна някои звуци /например „р“ с „л“ или „щ“ с „ш“/ в тази възраст представляват отклонение от нормата, поради това родителите задължително е необходимо да се обърнат за помощ към логопед.

Също тревожен сигнал е съзнателното изменение на гласа или несъразмерният темп на речта. Непълноценната реч задържа развитието на детето, пречи му да опознава света, да общува със заобикалящите го хора.

На 6-7-годишна възраст говорът на детето /по качество/ трябва да бъде максимално приближен до този на възрастен човек.

То е необходимо да знае и разбира не само какво е това интонация, но и да я използва за изразяване на своите емоции и за промяна стилистическата окраска на изказванията си.

Най-малките ученици е необходимо да умеят да различат подбудителните изречения от съобщителните, а възклицателните от въпросителните и да умеят да ги използват.

Особено внимание заслужава речниковия запас, който отразява интелектуалното ниво на всеки един човек.

Много често родителите недоумяват защо тяхното дете не възприема добре уроците, които му се преподават в училище или изпитва трудности при общуването с връстниците си.

Най-често причината е оскъдният речников запас.

Децата в ранна училищна възраст е необходимо да знаят названията на всички заобикалящи ги предмети – мебели, кухненски пособия, на битовите и електроприборите, на дрехите, видове бельо, растения, животни, природни явления, любими приказки или детски филми, както и имената на техните персонажи.

Също така детето на тази възраст може да знае наименованията на някои държави, градове и улици – например на тази, на която живее неговата баба.

Работата по развитието на речта е една от най-сложните в периода на училищното образование, затова ако тя започне от една солидна основа. За децата на 6-7-годишна възраст е необходимо да бъде характерна красива, образна, емоционална реч.

Те трябва да могат да умеят да формулират и да задават въпроси, да спорят, да разказват за своите чувства и емоции. Много е важно детето в тази възраст да умее да води и монолог, и диалог, както и до известна степен да могат да разсъждават и да се аргументират.

Някои учени свързват говорните навици с умственото развитие. В тази асоциация има рационално зрънце, тъй като речта пряко отразява интелектуалното развитие на човека.

Децата са длъжни да умеят да възприемат звучаща реч, тоест когато някой им говори, да я анализират, да я запомнят и да я възпроизвеждат, да знаят буквите и да умеят от тях да правят срички.

Обикновено децата на 6-7-годишна възраст знаят много стихотворения, при това те могат да заучават сложни и сравнително големи по обем произведения.

Родителите трябва да ги учат не просто да произнасят, тоест да декламират, заучените абзаци от дадено произведение, но и да правят това, използвайки интонация.

Децата в ранна училищна възраст е необходимо да имат основни хигиенни навици.

Те вече трябва да са достатъчно самостоятелни и да са способни напълно да се самообслужват. По техните сили трябва да бъде и миенето на зъбите, но под надзор на възрастен човек.