Клебсиелите са бактерии, които принадлежат към семейство Enterobacteriaceae. Характерно за тях е, че има грам-отрицателни причици, които да разположени самостоятелно или по двойки. Те се срещат в нормалната чревна микрофлора, устната кухина, както и на повърхността на кожата на хората.

Отнасят се към групата на условно-патогенните бактерии, представителите на която предизвикват редица инфекциозни заболявания при рязко отслабване на общия или местния имунитет.

Ще се отнася до хората, основен проблем за тях са три от видовете на бактерията, обобщени от общото название клебсиела пневмония, а именно - Klebsiella pneumoniae subspecies pneumoniae, Klebsiella pneumoniae subspecies rhinoscleromatis и Klebsiella pneumoniae subspecies ozanae.

Микробите от тази група са способни да се размножават в условията на пълна липса на кислород, като не загубват жизнената си устойчивост и при неговото наличие.

Устойчивостта към факторите на околната среда се осигуряват от капсулата, която образуват тези бактерии.

Най-често подозираните инфекциозни агенти отговорни за чревните и белодробните инфекции. При подозрение за клебсиелозна инфекция се назначава изследване на фекални маси.

При здрав човек количеството микробни тела на 1 грам биологичен материал не трябва да надвишава 100 хиляди единици.

Клебсиелите са способни да съхраняват жизнеспособността си не само в организма на човека, но и във водата, праха, почвата и някои хранителни продукти – например, млечните продукти, в които активно се размножават както при стайна температура, така и в хладилник.

Причини за интензивно размножаване на клебсиела

Да разгледаме етиологичните фактори за възникване на инфекцията. Първо инфектирането се осъществява по въздушно-капков път при контакт с болен от клепсиелоза.

При фекално-оралния начин на заразяване микробът прониква в организма през устната кухина и впоследствие се локализира в дебелото черво – това обяснява наличието на тези бактерии във фецеса.

Фактори на предаване – несъблюдаване на правилата за лична хигиена, употреба на замърсени хранителни продукти – плодове, зеленчуци, месни изделия, мляко.

Възприемчивостта към патологията зависи от състоянието на имунната система, затова и в рисковата група попадат новородените и хората в напреднала възраст. Основен причинител на вътреболничните инфекции се оказва именно тази бактерия и това може да причини трудни за лечение и третиране масови заразявания.

В първия случай имунитетът още не е достатъчно развит, а във втория има място – обусловения от напредването на възрастта имунен дефицит.

Заболяванията, които най-често се случват са уроинфекции, отит, менингит и сепсис с различна степен на тежест.

Към другите причини, предизвикващи патологични процеси, се отнасят:

  • Вътреболничен фактор – отслабване на имунитета, заради медицински манипулации – химиотерапия, присаждане на органи и т.н.;
  • Прием на антибиотици;
  • Дисбактериоза – състояние на микробен дисбаланс, при която намалява количеството естествените микроорганизми и се увеличава влиянието на патогенните.

Диагностика и лечение на клебсиела пневмония

Инкубационният период на заболяването варира от няколко часа до седмици.

Клиничната картина е разнообразна и зависи от локализацията на инфекциозния процес – в белите дробове, горните дихателни пътища, органите на стомашно-чревния тракт, отделителната или половата система.

Първичната диагноза се установява с отчитане на симптомите на болния. За откриване на клепсиела в кръвта, урината, храчките или в слузта се провеждат редица лабораторни изследвания, сред които:

  • Бактериоскопия;
  • Посявка на биологичен материал в хранителна среда с последващ анализ на ръста на бактериална популация;
  • Серологични методи – използват се рядко, основават се на изучаването на определени антитела и антигени, присъстващи в серума на кръвта на болния;
  • Изследване на кръвта и урината;
  • Някои инструментални методи за диагностика.

След като е поставена диагнозата се налага използването на силни лекарствени препарати. За съжаление бактерията е резистентна на масовите и широко използвани лекарства. Често за лечение на инфекция с клебсиела се назначава лекарства с активни вещества на базата на  цефалоспорини, аминогликозиди и хлорамфеникол. Важно е да се знае, че повечето бактериални щамове са резистентни към ампицилин.

При клебсиелата лечението зависи от локализацията на инфекцията и общото състояние на болния. Ако инфекцията е локализирана в червата, протича без усложнения, пациентът е под амбулаторно наблюдение.

За възстановяване на нормалната чревна флора лекарят назначава прием на бактериофаги и пробиотици.

В случай на тежко заболяване е показна хоспитализацията в стационар. Комплексът от лечебни мероприятия включва:

  • Постелен режим, обилен прием на течности;
  • Специална щадяща диета;
  • Отстраняване на причините за заболяването с помощта на антибиотици – подбират се само от лекуващия лекар с отчитане на данните от лабораторното изследване.