Човекът и животните имат лично пространство – територия, проникването в която може да раздразни или предизвика агресия.

Съществува определена дистанция, приближаването към която е недопустимо.

Ако някой я пристъпи, човек изпитва дискомфорт и желание да се отдалечи от нарушителя, колкото се може по-далеч.

Какво е това лично пространство на човека?

Всяка нация си има представа за лично пространство.

Например, при французи и италианци дистанцията между двама събеседника е по-малка, отколкото при немци и англичани.

При последните е доста голяма – 91 см.

Чували сме за сдържаността на англичаните и за емоционалността на италианците.

Възможно е, дори да сте общували с тях, и затова можем да потвърдим тяхното отношение към личното пространство с конкретни примери.

Много от нас се дразнят, ако някой разпалено ни размахва ръце под носа, диша ни във врата или ни настъпва в градския транспорт.

Така пазим личното си пространство.

Ако по някакви причини е невъзможно да правим това, когато, например, сме в обкръжението на тълпа, гледаме нагоре, се стараем да се отдалечим или да се откъснем.

Хората се делят на интроверти и екстраверти.

Интровертите обикновено имат нужда от голямо лично пространство и възприемат неговото нарушение по-болезнено от екстравертите.

Това се случва, защото изпитват дискомфорт и нервно напрежение, когато някой се доближи на разстояние по-близо от протегната ръка.

Степента на цивилизованост на обществото се определя от отношението към личното пространство на човека.

Колкото по-добре се спазват правилата за неприкосновеност на личното пространство, толкова по-голяма е необходимостта от нейната защита.

Лично пространство на човека и неговите отношения с околните

Всеки човек е индивидуален и създава своите граници.

Личното пространство на човека се дели на 3 зони:

• Интимна зона – 45 см, в тях се допускат най-близките хора – родители, деца, съпрузи или партньори;
• Приятелска зона – 1.2-1.5 метра включва в себе си приятели, познати и роднини;
• Социална зона – 3.6 метра включва почти непознати и непознати хора;

Тълпата просто преминава покрай нас и се стараем да влизаме в съприкосновение с нея, колкото се може по-малко.

Освен дистанция спрямо другите хора, личното пространство предполага още и лично имуществено пространство – стая, лични вещи, дрехи, обувки, чинии и много други.

Колкото по-голямо е имущественото пространство, толкова по-малко конфликти възникват със семейството и толкова по-уверено се чувства човек.

Спомнете си обстановката на опашки – там рискът от възникване на конфликтна ситуация, отколкото на почти безлюдна територия.

Насаме по няколко часа дневно е естествена потребност на човека.

Ако имаме подобна възможност, възприемаме по-добре околните и не сме толкова агресивни към тях.

Принудителната комуникация често води до дискомфорт стрес, а дори до различни заболявания.

Ако по някакви причини сте принудени да общувате с човек, който не ви е приятен, опитайте да увеличите дистанцията и е възможно да ви се стори дори дружелюбен.

Когато излезем от място на масово струпване на хора, например, от метрото или от поликлиниката, се чувстваме доста по-комфортно и по-добре.

Защо нарушаването на личното пространство е вредно за човека?

Ако това нарушение включва публично разпространение на информация за личния живот, снимки или записи на разговори без негово съгласие, това е престъпление.

Помнете за основните принципи на зоните на комфорт:

• Вашата помощ за другите е акт на добра воля, а не свято задължение

Не трябва да помагаме на другите в ущърб на собствените си планове и интереси.

• Вашият живот е приоритет и не сте длъжни да доказвате обратното на никого