Козметиката, която не губи своите полезни свойства 2 и повече години, днес не изненадва никого.

Проблемът е в консервантите.

Именно те предпазват продукта от въздействие на вредни микроорганизми и отговарят за неговото пълно съхранение до края на срока на годност, посочен на етикета.

В последно време относно консервантите се водят постоянни спорове.

Едни ги обвиняват в канцерогенност, други ги обвиняват за хормонални нарушения.

На 3-ти кожата реагира със силно раздразнение.

Така ли е всъщност и съществуват ли безопасни консерванти?

Крем без консерванти – заблуда или реалност

Всяко средство, в чийто състав се съдържа вода, без консерванти може да просъществува в първоначалния си вид не повече от 3 дни.

Козметиката на водна основа е отлична хранителна среда за растеж и размножаване на всевъзможни бактерии, гъбички и пр.

Затова задължително трябва да бъде консервирана.

Но съществуват немалко продукти за грижа за кожата и косата, които не се нуждаят от консерванти.

Първо, това са сухи шампоани, маски от изсушени растения, които трябва да се разреждат с вода преди използване, растителни масла.

Крем, състоящ се от смеси на различни масла и пчелен восък, също не изискват консервация.

Най-често в него се добавят още антиоксиданти, например, витамин Е, за да не се окислят маслата, които съдържа.

Но не трябва да се забравя, че това средство не трябва да се използва постоянно.

Кожата се състои 70% от вода и се нуждае от редовно овлажняване, което мазният крем не може да ѝ осигури.

Но все пак се препоръчва използване от време на време, особено при студено време, тъй като маслата образуват слой на кожната повърхност.

Така надеждно я защитават от неблагоприятното въздействие на вятър и сняг.

Какви консерванти се използват в козметиката?

Всички консервиращи вещества, които се използват днес в козметичното производство, могат да се разделят на 3 групи:

• Синтетичен произход;
• Идентични на натуралните;
• Напълно натурални;

Към първата група се отнасят известните на всички парабени, производни на урея – диазолидинил, имидазолидинил урея и др.

В последно време всички химически консерванти все по-често се отнасят към т.нар. критични компоненти, тъй като могат да предизвикат алергични реакции.

Но само те осигуряват съхранението на средствата съгласно правилата на ЕС за козметична безопасност – 36 месеца срок на годност в опаковката и 12 месеца след отваряне.

До неотдавна производителите на козметика не мислеха особено над въпроса какъв консервант да добавят в козметичното средство.

Всички разрешени консервиращи вещества били ясно описани в Приложение 5 на предписанията за козметиката.

Но с увеличаване на оплакванията на потребителите за кожни раздразнения след използване на едно или друго средство, били проведени редица многобройни токсикологични изследвания.

Във втората група попадат компонентите, които по своя химически състав на практика отговарят на естествените на 100%.

Но се синтезират поради невъзможност за директно получаване.

Например, бензоената киселина се съдържа в плодовете на боровинките.

Бензиловият спирт е съставна част на етерични масла като иланг-иланг и жасмин.

Сорбинова киселина се съдържа в плодовете на офиката, а салициловата – в малината и черната боровинка.

Към натуралните се отнасят етеричните масла на евкалипт и чаено дърво, етилов спирт, екстракт от семената на грейпфрут и пр.

Натурални консерванти в средствата за кожата – ЗА и ПРОТИВ

Сякаш при такова разнообразие на зелени консерванти, защо да използваме синтетични?

Защото срокът на годност е много по-малък от обичайния.

Не всеки потребител има възможност и желание да си купува серум или крем на всеки 3-6 месеца.