Какво може и какво НЕ трябва да разказваме на детето за смъртта и погребенията

Мария
Написана от Мария октомври 14, 2017 12:21

Какво може и какво НЕ трябва да разказваме на детето за смъртта и погребенията

Акценти:

  • Отговор - безопасен
  • Реакции - фактори
  • Погребения - психология

Свързани:

Как, какво и кога да разкажем на детето за смъртта, зависи от много фактори.

И ето какво научихме от психолози.

В миналото децата са знаели за смъртта много повече, отколкото съвременният възрастен.

И тези знания съвсем не са теоретични.

Преди да се захванем с темата, проведохме проучване сред майките и татковците.

Родителите се разделили на 2 лагера.

Едните – повечето настояват детето в никакъв случай да не присъства на погребенията, и предпочитат да не се засяга темата за смъртта в негово присъствие.

Други пък не смятат за нужно да скриват, дори най-откровените факти за най-впечатлителните деца.

За да разберем къде е истината, зададохме на психолозите следните въпроси:

• Трябва ли децата в предучилищна или ранна училищна възраст да присъстват на погребения или не е необходимо да виждат това до определена възраст?
• Как да обясним на детето, че е починал някой от неговите роднини?
• Как и на каква възраст да разкажем на детето за смъртта?

От коментарите на нашите експерти избрахме най-важното.

Установило се, че дори специалистите невинаги се придържат към единен възглед.

Мнение №1 – „Той/тя отиде на небето“ – най-безопасният отговор

За да отговорим на детето за смъртта, е добре да разберем какво означава в това семейство и в неговата култура.

У вярващи и атеисти отговорите ще бъдат различни.

Предпочитан е подходът на вярващите, които не приемат фанатично единствената картина на света, утвърдена от догмите, а по-широка, която обхваща концепциите на водещите религии по света.

Той отиде на небето, така често отговарят родителите на своите деца както у нас, така и по американските филми, и този отговор се смята за безопасен от експертите.

За щастие, рядко, войнствено настроен атеист след подобен отговор ще тръгне да разбива на пух и прах условното утешение, което е получило детето, възразявайки че на небето няма нищо.

Децата с огромно нетърпение очакват отговор на проявения от нас страх.

Затова и възрастният човек трябва да следи за своите реакции, за да не изплаши детето.

„Подходящата“ възраст зависи от много фактори:

• от местоживеене – на село при наличие ферма смъртта може да се възприема не толкова хуманно, но и не толкова трагично;
• здравословно състояние на детето;
• начин на възпитание – трактовки на приказки и истории, разказани от мама, баба и леля;
• темперамент и впечатлителност;

В последния случай е добре да помним, че колкото по-проницателен тон изберем, толкова по-голямо впечатление ще направи на детето нашия разказ.

Затова е по-добре да кажем за нещо подобно, както и за случващото се в настоящето.

Мнение №2 – не трябва да измисляме приказка за смъртта

Ако желаем да придадем ценности на детето, трябва да го научим да оплаква смъртта.

За здравото дете е характерно постепенно опознаване на смъртта.

До 9 години то може да смята смъртта за обратим процес, от тийнейджърска възраст децата и активно мислят за смъртта.

Относно смъртта всички хора имаме илюзии, а децата поради своите психологически особености си се като център на Вселената.

И затова всичко, което се случва около тях е по тяхно желание или по тяхна вина.

За възрастните е важно да наричат нещата със собствените им имена, а не да измислят приказка за смъртта и за друг свят.

Какво може и какво НЕ трябва да разказваме на детето за смъртта и погребенията
Оценете публикацията

Мария
Написана от Мария октомври 14, 2017 12:21
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

TeMax София открива врати
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи