Любящите родители създават условия, за да бъдат децата щастливи.

Майката прекарва много време с бебето, пази го, грижи се, кърми, играе си с него.

Ролята на бащата е не по-малко важна – той се превръща в надеждна защита, опора, човек, на чийто плещи са всички.

Заедно възрастните създават безопасна среда за детето, в която то може да расте, да се развива да бъде здраво и щастливо.

Освен решенията на битовите въпроси и създаване на условия за развитие на психиката, родителите създават отношения в семейството, общуват, държат се по определен начин.

От това как се справят, ще зависи стилът на възпитание в семейството и характера на детето.

Когато в семейството се появят деца, възрастните се замислят на това какво могат да направят за тяхното пълноценно развитие и щастие.

Майката и бащата искат да бъдат добър пример, понякога желаят да се превърнат в най-добрите родители на света.

С появата на дете в семейството животът на родителите неизбежно се променя.

Трябва ли родителите да се променят из основи, ако това ще донесе благополучие на децата?

Уместно ли е отказването от собствените потребности и чувства, когато срещу тях застанат детските желания?

Трябва ли възрастните да жертват собствения си живот, мечти, представи, принципи, които са имали значение, преди появата на децата в семейството?

Отговорите на тези и други въпроси можете да получите, ако прочетете тази статия.

1. Родителите трябва да бъдат винаги щастливи

Щастието е доста обширно понятие. Освен това всеки човек има нещо свое.

Според общите определения, щастливият човек е този, който е доволен от всичко, което се случва в живота му.

На лицето му усмивка се вижда по-често отколкото тъга, заобиколен е от любими хора, всичко в живота му се подрежда и той е на мястото си.

Но щастието не може да е вечен наш спътник.

То е променливо и зависи от обстоятелствата, житейските промени, комплекси на характера и потребности.

Щастието не е цел, а процес и всеки човек носи отговорност да бъде щастлив всеки ден.

Невъзможно е винаги да сме в добро разположение на духа.

Ако родителите се стремят към това, за да покажат на детето положителният пример от позитивното отношение към живота, въпреки проблемите и трудности, те вървят срещу себе си.

Възрастните не трябва да са щастливи всеки ден или когато изобщо не се чувстват радостни.

Много по-полезно за всяко дете е да вижда своя родител истински, как се справя с негативните чувства, контролира себе си и живота си, и след успешно разрешаване на проблеми се чувства радостен и щастлив.

2. Родителите трябва винаги да се усмихват на децата си

Искрената усмивка на лицето говори, че човек е доволен и всичко при него е наред.

Усмихвайки се на децата, родителите обръщат внимание, предават своята любов и искрена радост от общуване.

Но възрастните могат да бъдат замислени, разстроени, наплашени или ядосани.

Много крият тези чувства, за да не ги показват на децата си и така правят голяма грешка.

3. Трябва да правят всичко винаги правилно

Родителите не е нужно да правят всичко правилно – да правят верен избор, да не бъркат за хората и т.н.

Същото се отнася и за възпитанието.

По-важно от правилния избор е искреното разкаяние, опит, умението да се правят изводи и да се излиза от неловки ситуации.