„Възпитание с колан“ и непрекъснати забележки – как се отразява това на женската психика в зряла възраст?

Какво се случва с жените, които в детството са били сурово наказвани от своите бащи – шамаросвани, принуждавани да стоят в ъгъла, обиждани, унижавани.

Изисква ли се много време за неутрализиране на последствията от бащината агресия?

Бащата за детето е олицетворение на сила и власт.

А за момичето таткото е и първият мъж в нейния живот, обект на поклонение.

Това е човекът, от когото трябва да чува, че е принцеса.

Какво се случва, ако бащата физически или морално потиска дъщеря си?

Както и всяко живо същество при нападение и на момиченцето не ѝ остава нищо друго, освен да се опита да се защити.

Животните се опитват да избягат, а ако не се получи – хапят, драскат, дерат.

Но къде да избяга едно момиченце от възпитателя – бащата, който вдига ръка срещу нея?

Първо срещу майката. Но как да постъпи тя?

Да защити или да се примири, да вземе детето и да си тръгне или да успокои дъщеря си, да поплаче и да я призове да потърпи.

Здравото поведение на майката е да каже на своя съпруг да изчезне с този колан и никога повече да не посяга на детето, ако е трезвен.

Или да вземе децата и да напусне дома, ако мъжът е пиян и агресивен. Нищо няма да се оправи, ако пред очите на децата мъжът бие тяхната майка.

Но това може да стане, ако има къде да отиде.

Понякога за това са нужни време и ресурси.

Ако няма, единственото, което остава е майката да съчувства и да моли детето за прошка, че като майка не може да му осигури безопасност.

Това е неговото тяло и никой няма право да го наранява. Дори и с възпитателна цел.

Възпитанието с колан е физическо насилие, което нарушава физическата цялост на кожата и на меките тъкани на детето.

И дори показването на колана е насилие: детето в съзнанието си изгражда картината на ужаса, при който получава удари по тялото с този колан.

Страхът превръща бащата в чудовище, а майката – в жертва.

Послушанието е именно от страх, а не от неразбиране на ситуацията.

Това не е възпитание, а дресиране.

За малкото момиченце бащата е на практика Бог.

Силен, решителен и умел.

Таткото е най-надеждната опора, за която си мечтае всяка една жена и търси тази опора в другите мъже.

Момиченцето е 15 килограма, а бащата – 80.

Представете си размерът на бащините ръце, на които се уповава малкото момиченце.

Ако ръцете покриват целия му гръб, с такава опора няма нищо страшно на този свят.

Освен едно – ако тези ръце вземат колана, ако бият.

В такива случаи, дори при обикновено крещене на таткото, цялото тяло на момиченцето се парализира.

Защо се случва така? Защото в този момент светът я предава.

Светът е страшно място, и няма защита от разгневения бог.

Какви връзки създават жените, чиито бащи са ги насилвали в детството?

Сценариите са 2: или подобен на бащата, властен и агресивен, или такъв, който и с пръст няма да я докосне.

Но вторият вариант е много измамен.

Външно такива мъже да не са агресивни, но може да проявяват пасивна агресия: да не ходят никъде, да си стоят вкъщи, да подценяват любимата.

Такъв мъж също наказва, но не директно, а скрито, подмолно.