Келът /косопас, вълчи лишей, фавус/ представлява хронично инфекциозно заболяване с гъбичен произход, засягащо скалпа, гладката кожна повърхност, ноктите и по-рядко вътрешните органи. Заболяването е слабо заразно. Известни са случаи, когато инфектираните с косопас хора страдали от ранно детство до дълбока старост.

Заболяването е широко разпространено. По-често се среща в държавите от Европа, Азия, Северна Америка.
От вълчи лишей заболяват по-често деца в сравнение с хора в зряла възраст. Били са регистрирани случаи на наследствена предразположеност, но само сред лица от женски пол.

Предразполагащите фактори за развитие на този вид гъбична инфекция са голям брой и могат условно да се подразделят на 2 групи:

• Екзогенни фактори /външно въздействие/ - водещи до нарушаване на бариерната функция на външната кожна повърхност, тоест загуба на тяхната цялост:

- Ожулвания;
- Чести порязвания;
- Избягвания;
- Дълбоки травми на кожата с увреждане подкожния-мастен слой и мускулите;

• Ендогенни фактори /вътрешно въздействие/ - обусловени от понижаване на имунитета и общата устойчивост на организма към инфекциозни агенти:

- Хронични заболявания на вътрешните органи;

- Хиповитаминоза;

- Ендокринни заболявания – захарен диабет, хипотиреоидизъм;

- Различни интоксикации;

- Прием на препарати, потискащи имунната система /имуносупресори – при трансплантация на вътрешни органи, цитостатици и химиопрепарати при ракови заболявания/;

- Продължителен прием на хормонални препарати;

- Многократно излагане на тялото на радиация – при онкологични патологии, при хора, работещи в атомни електроцентрали;

Прогнозите за изхода от заболяването при своевременна диагностика и правилно лечение са благоприятни, но инфекциозният процес може да продължи с години, дори с десетилетия.

Какви са причините?

Причинителят на заболяването се отнася към рода на трихофитоните. От тази група са изолирани антропофилните причинители, които паразитират само при човека Trichophyton schonleinii и зоофилните, засягащи, както хората, така и животни – котки, мишки, кучета, птици - Trichophyton quinskeanum Zopf.

Инфекцията се предава при контакт с болните от косопас хора и чрез техните предмети за лична употреба като дрехи, шапки, средства за лична хигиена, спално бельо.

Но въпреки това при близък контакт със заразени хора инфектиране може да се осъществи рядко и то само при наличие на рисковите фактори, описани по-горе.

При наличие на болен човек в семейството вълчият лишей може да продължи с години, с чести рецидиви, като това се определя от факта, че дори в мъртвите, окапали коси или по мъртвите кожни клетки, които присъстват във въздуха на всяко жилищно помещение причинителят на заболяването живее с години и е възможно осъществяването на повторно заразяване.

Това налага постоянно наблюдение на огнището на инфекцията с провеждане на ежедневни дезинфекции до пълната негова ликвидация.

Какви са симптомите?

Инкубационният период продължава 2-3 седмици. При вълчия лишей най-често се засяга скалпа, приблизително 26% от случаите се падат на нокътните плочки и 3-5% на гладката кожна повърхност.

При засягане на скалпа 3 са основните симптоми:

• Около косъма се образуват бяло-жълти наслоявания във вид на плака, така изглежда самата гъбичка;
• Всички засегнати коси задължително окапват;
• В зоните на инфекцията се развиват атрофични лезии, които водят до трайна алопеция.

Лечение на кел

Локално се провежда третиране с кетоконазол и след потвърждаването на диагнозата болният се изолира от околните. Преглед на хората, които са били в контакт с него се провежда по схема – веднъж на 10 дни в рамките на месец.