Климактериум, също наричан и климакс представлява естествен етап в живота на жената и се характеризира с обратни изменения в репродуктивната система – прекратяване на детеродната и менструалната функция.

Думата „климакс“ произхожда от гръцката „klimax“ – стълбище, изразяващо символично стъпалата, водещи от разцвета на специфичните женски функции до постепенното им затихване.

Животът на жената се състои от няколко възрастови периода, притежаващи характерни анатомични и физиологични особености:

• Неонатален период – до 10-я ден от раждането;

• Детство – до 8-годишна възраст;

• Период на полово съзряване или пубертет – от 8 до 17-18-годишна възраст;

• Период на полова зрялост /репродуктивна или детеродна/ - от 18 до 45-годишна възраст;

• Климактеричен период или климакс, включващ:

- Пременопауза – от 45-годишна възраст до менопаузата;
- Менопауза – прекратяване на менструалните цикли, 49-50-годишна възраст;
- Постменопауза – от менопаузата до 65-69 години;

• Старост – от 70-годишна възраст;

И тъй като средната продължителност на живота жените в България от 76.2 години, следователно климактериумът представлява повече от 1/3 от него.

При някои жени климаксът има само физиологично протичане и не предизвиква патологични разстройства.

Но при други болестното протичане на климакса води до развитието на менопаузален /климактеричен/ синдром.

Той се среща с честота 26-48% и се характеризира с комплекс от различни нарушения във функциите на ендокринната, нервната и сърдечно-съдовата система, които нерядко влошават качеството на живот и понижават трудоспособността на жената.

Въпросите на патологичното протичане на климакса имат важно социално и медицинско значение във връзка с нарастването на средната продължителност на живота на жените и тяхното социално-активно поведение.

Лечение на климакс

Възприетите в съвременната гинекология подходи за лечение на болестните състояния, дължащи се на климакса, се съсредоточават върху намаляването на техните проявления и симптоми.

За намаляване на интензивността и честотата на топлите вълни при патологично протичане на климакса се назначават антидепресанти.

С оглед предотвратяване развитието на остеопороза в периода на климакса се прилагат нехормонални препарати – биофосфонати – алендронат и ризедронат, намаляващи загубата на костно вещество и повишаване на риска от фрактури.

Биофосфонатите ефективно заменят естрогенната терапия при лечението на остеопороза при жените в период на климакс.

За да се намали проявлението на урогениталните симптоми при патологично протичане на климакса се препоръчва локално /вагинално/ прилагане на естроген под формата на крем или таблетки.

Отделянето в тъканите на влагалището на незначителни дози естроген намалява усещането за сухота, дискомфорт при полови контакти и уриниране.

Най-ефективното лечение на менопаузалния синдром се явява индивидуално назначената хормонална терапия от лекуващия лекар на жената.

Приемът на естрогенни препарати способстват за намаляване на честотата и интензивността на характерните горещи вълни и неприятните усещания във влагалището.

Като хормонална терапия за лечение на патологиите, дължащи се на климакса се прилагат натурални естрогени – естрадиол валерат и 17-бета естрадиол в малки дози периодично.

За предотвратяване на хиперпластични процеси в ендометриума при климакса се прилагат съчетано естрогени с прогестини или рядко андрогени.

Курсовете на хормонална терапия и профилактика се провеждат в течение на 5-7 години за предотвратяване на инфаркт на миокарда, остеопороза и инсулт.

Хормоналната терапия като способ за лечение на патологиите на климакса е противопоказна за пациентки с:

• Рак на ендометриума, яйчниците и гърдата;
• Коагулопатии – нарушения в процеса на кръвосъсирване;
• Нарушена чернодробна функция;
• Тромбоемболизъм, тромбофлебит;
• Маточно кръвотечение с неустановен произход;
• Бъбречна недостатъчност;

Преди назначаването на хормонална терапия е необходимо детайлно изследване на патологиите на климакса.