Климактерична кератодермия – това е доста разпространено патологично състояние, с което се сблъскват жените в период на климакс, с хронично протичане.

Неговата същност се заключава в това, че кожата на дланите и на стъпалата се покрива с огнища на хиперкератоза.

Появата на тези огнища е свързано с факта, че се нарушават процесите на кератинизация в роговия слой на епидермиса. Като цяло тази патология не крие сериозен риск за здравето на болната жена. Но води до значително намаляване на качеството на нейния живот.

Климактеричната кератодермия също се нарича синдром на Хакстхаузен.

Според статистиката, с това увреждане на кожата се сблъскват около 20% от жените над 45 г.

За първи път това заболяване е описано от английския лекар Хенри Брук през 1891 г. Именно той за първи път предполага наличието на връзка между климакс и поява на огнища на хиперкератоза при жени.

През 1934 г. подробно са описани 10 случая на това заболяване.

Този труд принадлежи на Хакстхаузен, който впоследствие прави извод за това, че развиващата се хиперкератоза е свързана с неправилното функциониране на яйчниците.

И едва през 1943 г. успява да установи, че основната роля във възникването на този патологичен процес е на недостатъчния синтез на женски полови органи.

Днес климактеричната кератодермия се разглежда като едно от клиничните проявления на климакс при жени. В основата на развитието стои постепенно нарастващият дефицит на естрогени, свързан с физиологичното стареене на организма.

На фона на протичащите изменения се наблюдава прекомерно активно делене на клетките на роговия слой на кожата.

Освен това, в резултат на потискане на метаболитните процеси се изменя и самата структура на кератиноцитите.

Реагирайки на понижаването на нивата на естрогените, организмът се опитва да компенсира техния недостиг с повишаване на активността на определени вътрешни системи.

Симптоми при климактерична кератодермия

При това заболяване обикновено се засяга кожата на дланите и на стъпалата. Това може да се свърже, че само в тези зони на кожата роговият слой е най-добре изразен.

В повечето случаи симптомите при този патологичен процес нарастват постепенно. Първично болната жена обръща внимание на появата на възпалителен еритем в засегнатата област.

След известно време на фона на еритемът възникват малки папули, сливащи се помежду си и разпространяващи се по цялата площ на дланите и на стъпалата.

При преглед на повърхността могат да се открият папулозни елементи на тънки люспи, които погрешно се смятат за признак на псориазис.

Непосредствено само кожа е суха и лющеща се.

С прогресиране на заболяването нарастват симптоми като значително удебеляване на кожата и напукването ѝ.

Още един характерен признак е кожният сърбеж, който е с мъчителен характер и става още по-интензивен през нощта. Жената разчесва засегнатата област, което създава благоприятни условия за присъединяване на вторична бактериална флора. Често в патологичния процес се въвличат и нокътните пластини.

Диагностика и лечение на климактерична кератодермия

Като цяло болестта може да бъде заподозряна вече въз основа само на преглед.

За потвърждаване на диагнозата е необходимо изследване на нивата на хормоните, назначава се консултация при гинеколог.

На практика хистологични изследвания се назначават рядко. До тях се прибягва само в особено съмнителни случаи.

За париране на признаците на климактерична кератодермия са показни естрогени. Те позволяват попълване на дефицита на хормоните, но и на други проявления на климакса.