Ревматизъм представлява патологичен процес, при който в съединителната тъкан се развива възпалителна реакция.

Заболяването е със системен характер и засяга основно стената и клапанния апарат на сърцето.

Заболяването днес е широко разпространено сред всички групи от населението.

Първичното проявление в повечето случаи възниква още в детска или в млада възраст, а след това периодично се повтаря.

Ревматизмът най-често е наследствено заболяване.

Възбудител на ревматизъм е бактериална флора и по-точно бета-хемолитични стрептококи.

Прониквайки в организма, те отделят голямо количество специфични ензими и токсини, които увреждат съединителната тъкан.

Това заболяване се причислява към групата на автоимунните, тъй като бета-хемолитичният стрептокок нарушава баланса между хуморални и клетъчни механизми за имунна защита.

Вследствие на този процес се образува група специфични лимфоцити, които също предизвикват увреждане на сърдечната тъкан.

Съществуват няколко рискови фактора, които могат да създадат условия за развитие на ревматизъм:

• Заболявания на ларинкса и фаринкса, предизвикани от стрептококовата група;

• Непълноценно хранене и вредни навици;

• Наследствена предразположеност;

• Неблагоприятно въздействие на факторите на околната среда;

Ревматизъм може да се развие в няколко основни форми – сърдечна, ставна, кожна и белодробна.

При сърдечната форма е характерно развитието на възпалителен процес в сърдечната стена, основно в миокарда.

За ставната форма е характерна появата на специфични симптоми от страна на опорно-двигателния апарат.

Кожната форма възниква на фона на повишаване проницаемостта на капилярната стена, в резултат на което на повърхността на кожата се образуват специфични морфологични елементи.

Белодробната разновидност на този патологичен процес се среща много рядко и се характеризира с разпространение на патологията към белодробната плевра.

Проявления на ревматизма в сърцето

Сърдечният ревматизъм е най-разпространената форма на тази автоимунна патология с характерно формиране на възпалителен процес в областта на миокарда.

Но в някои случаи е възможно патологичният процес да се разпространи и към по-дълбоките слоеве на сърдечния мускул.

А при по-тежко протичане се засяга цялата сърдечна стена.

Освен обвивките на сърцето, възпалителният процес често обхваща и клапанният апарат.

В зависимост от степента на разпространение се разграничават 2 разновидности на сърдечния ревматизъм – огнищен и дифузен.

При първата възпалителният процес се съсредоточава в конкретен сърдечен отдел и предизвиква функционални нарушения.

При дифузно развитие възпалението е по-обширно и предизвиква по-силно изразена симптоматика.

В някои случаи дифузната разновидност може да доведе до формиране на сърдечна недостатъчност.

Ревматизмът на сърцето се проявява с повишаване на температурата до фебрилни стойности.

На този фон се наблюдава слабост и умора.

Формира се умерен болков синдром в областта на сърцето, а също и задух, възникващ дори от незначителни физически натоварвания.

Кожата пребледнява, в областта на назолабиалния триъгълник се развива цианоза, посиняване.

Паралелно е възможно носово кръвотечение, повишено потоотделяне, главоболие и световъртеж.

Диагностични методи

За диагностика на това заболяване се използват лабораторни методи, които включват в себе си общ и биохимичен анализ на кръвта.

Определят се също и нивата на антистрептолизина, антихиалуронидазите и антистрептокиназите.

Освен това се назначават и инструментални методи за изследване:

• Елетрокардиография;

• Рентген и ултразвук;

Лечение на ревматизъм и профилактика

Използват се следните групи лекарствени препарати:

• Антибиотици;

• Нестероидни противовъзпалителни средства;

• Холинолинови медикаменти;

• Кардиотрофични препарати;

За профилактика на това заболяване е необходимо своевременно да се лекуват инфекциозните заболявания.