Кога е правилното време да премахнем някого от живота си?

Диана
Написана от Диана ноември 21, 2015 00:23

Кога е правилното време да премахнем някого от живота си?

Хората имаме отвратителния навик да не позволяваме на тези, които са важни или са били важни за нас, да си тръгнат от живота ни и да поемат по собствения си път, като същевременно с това си дадем възможността ние също да поемем по своя собствен.

Защо хората продължават да се опитват да задържат други хора в живота си, когато те вече не са им нужни?

Често, раздялата с любимия/та/те може да ни изиграе много лоша шега, особено ако откажем да я приемем, което е изключително характерно за човешкия ни вид. Често продължаваме да даваме втори шанс за хиляден път в отношенията си с даден човек и да очакваме, че нещо в тези отношения ще се промени към по-добре, че ще бъдем по-щастливи и ще си заслужава цялата болка, без която сме минали.

За жалост, обаче, рядко наистина става така.

Просто е – когато някой ни наранява, кара ни да се чувстваме зле, тормози ни – физически или психически е без значение – той трябва да напусне живота ни. Моментално. Защото тези неща няма да се променят, независимо колко компромиси правим, какви други решения за разрешаването на всички проблеми взимаме и т.н.

И противно на това, което много хора ще кажат това да излезеш от дадена връзка и да си позволиш да изхвърлиш някого от живота си не означава да се откажеш от него/нея, взаимоотношенията ви или така наречената ви голяма любов – не, означава именно да НЕ се откажеш от себе си – а това е най-важното, за да бъдем щастливи.

Но как? Всеки ще ни нарани така и така. Да, но съществува изразът, че трябва да разберем за кой си струва да бъдем наранени, което е изключително добър пример.

А хората често са склонни да не позволяват на някакви неща да си тръгнат от живота им от страх. От страх, че ще ги загубят.

Това, от своя страна е доста глупаво, защото те вече не са техни – те вече са загубени, щом се е стигнало до тази тема на мислене. Но хората ги е страх да останат сами. Хората ги е страх, че няма да намерят нещо по-добро зад ъгъла, затова търсят какви ли не начини да задържат именно това, което са видели, че ги устройва, поне донякъде, но което ги и наранява.

Хората се нараняваме сами по този начин. Сами бягаме от щастието си. Сами не си позволяваме да живеем добре.

Това да не пускаш някого да си тръгне и да се опиташ да го задържиш от страх показва липса на любов – към себе си.

Толкова отчаяно искаш да запазиш разпаднала се вече връзка, защото си усетил любов по някое време. И умираш да я усетиш отново, защото вече не я усещаш.

Всичките проблеми на човека произтичат от липсата му на любов към него самия. И затова се казва, че любовта е единственото универсално решение.

Но хората правят грешката да я търсят в другите – и така, убедени, че едва ли вече ще я намерят, се хващат за нещо старо, което отдавна е трябвало да пуснат и не го пускат. Не, ние трябва да я търсим в нас самите и да я насочим към нас самите, за да направят това и другите с нас.

А всичко в живота ни е било неслучайно и трябва да го знаем. Връзката ни с даден човек не е била случайна – но и разпадането й не е било случайно. Взели сме каквото ни е трябвало от този човек – сега е време да продължим и да вземем каквото ни трябва от следващия. И да – ще е наистина нещо по-добро.

Диана
Написана от Диана ноември 21, 2015 00:23
Напиши коментар

1 Коментар

  1. K ноември 22, 13:16

    “Всеки ще ни нарани така и така“, “Bзeли cмe каквoтo ни e тpябвaлo oт тoзи чoвeк – ceгa e вpeмe дa пpoдължим и дa взeмeм каквoтo ни тpябвa oт cлeдвaщия.“ Звучиш като човек претърпял промяна, всякаква, но не и положителна :)

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи