Недоверието е една много характерна черта за повечето от нас в съвременния ни свят. И несъмнено има защо. Несъмнено когато се огледаме, няма как да не видим всичките несправедливости, които се вършат около нас, всичките разбити сърца, всичките измами и неправди, на които неведнъж сме ставали свидетели или дори са ни се случвали.

Защото всички сме били наранявани. Всички сме били предавани и всички сме се доверявали на грешните хора, вярвайки че правим правилното нещо. И за жалост, продължаваме и със сигурност и ще продължаваме да го правим, занапред.

Но трябва ли да се страхуваме толкова от това?

Защо хората се страхуват от това да се доверяват?

Именно защото се страхуват от това да не бъдат предадени.

Страхуват се от това да не се окажат измамени, да не се покажат като абсолютни глупци в очите на другите. Страхуват се от подигравателния смях на човека, на който са гласували доверие без да е трябвало да го гласуват.

Защото това наранява хората.

А ние се страхуваме да бъдем наранени. Но знаейки, че всеки, най-вероятно ще ни нарани в даден момент, защо толкова много се страхуваме от това? Няма абсолютно никакъв смисъл.

Хората позволяваме на някого да бъде част от живота ни с ясната представа, че така му даваме и пълната свобода да използва това срещу нас. И той несъмнено ще го направи – волно или неволно. Дори и да не иска.

Защото сме хора и правим грешки. И едва ли можем да изброим всичките пъти, които ние сме наранявали неволно някой наш близък и сме прекарвали сума ти време, опитвайки се да го убедим, че не е било нарочно. И сме преглътвали егото и гордостта си, заради него.

Но все пак сме го наранили, за да се стигне дотам. Дори и да не сме искали. И няма как да изискваме от хората, които допускаме в живота и ежедневието си да не правят грешки – това не е човешко и е непостижимо за нас. Замислете се – вие можете ли да го постигнете?

Защо няма смисъл хората да се страхуват от това да се доверяват?

Именно защото трябва да приемем факта, че в крайна сметка ще бъдем наранени.

И да посрещнем болката и чувствата, които не искаме да изпитваме, вместо да се опитваме да ги потиснем временно чрез какви ли не методи, които само ни вредят още повече или пък се опитваме да ги забравим или игнорираме тотално. Защото това няма да завърши добре за нас самите.

Трябва да се потопим в емоцията и да й позволим да отмине. Тя няма да се върне никога, не и същата. А всичко е временно и не бива да го забравяме.

Затова няма правилно време за това кога да се доверим. Единственото условие е да сме убедени, че човекът на когото ще позволим да ни нарани си заслужава и искаме да страдаме заради него и искаме да е част от живота ни.

Защото всеки ще ни накара да страдаме, така и така.

И да – никой не си заслужава да страдаме заради него, както се казва, но ще го правим. И няма как да го избегнем.

Затова всичко, което се иска от нас е да си изберем на кой да позволим да ни наранява.

Да се доверим, когато сме сигурни, че го обичаме. За да знаем, че ще можем да му простим и ще можем да му позволим да остане част от живота ни.