Кога нещата ни „идват в повече“?

Диана
Написана от Диана февруари 5, 2016 22:41

Кога нещата ни „идват в повече“?

Акценти:

  • Избухване - без видима причина
  • Емоции - потискане
  • Приемане - изразяване

Свързани:

loading...

Няма как да не сме чували или сами дори да не сме употребявали израза „Дойде ми в повече“.

Най-често той бива използван, когато се опитваме да се оправдаем за някой път, в който сме започнали да викаме без видима причина, когато сме вдигнали безсмислен скандал, който не е трябвало да вдигаме, или когато просто сме избухнали в сълзи абсолютно изневиделица на масата.

Няма особено голямо значение, защото така и така „Дошло ни е в повече“ и очакваме от другите ако не да ни успокоят и да ни окажат подкрепа, то поне да ни разберат в подобни моменти и да не ни съдят за действието, което сме предприели без дори да го помислим предварително.

Защо ни идват нещата в повече?

Защото хората сякаш обичаме да потискаме емоциите си. Обичаме да не им даваме волята да се изразят и в един момент те стават прекалено много и започват да ни влияят не само на психическо, но и на чисто физическо ниво.

В един момент тялото ни казва: „Спри. Това ти е лимита. Не можеш повече. Аз не мога повече. Не мога да понеса повече и трябва да се отърва от това, с което вече си ме натоварил.“.

И всичките емоции, които сме скрили дълбоко в себе си, си намират мястото, на което е трябвало да бъдат още преди време. Където е трябвало да ги изпратим, още в момента, в който са се появили. И избухват с всичка сила, по какви ли не неприятни начини, за които най-вероятно, после ще съжаляваме.

Но не е зависело от нас. И всичко това, защото не сме ги изхвърлили от себе си навреме. А защо не сме го направили? Защо сме ги потиснали, вътре в нас?

Защо крием емоциите си?

Защото най-вероятно ни е страх да ги изразим. И по-скоро не точно да ги изразим, ами ни е страх от реакцията на хората около нас. На любимите ни, на близките ни. И дори да не е страх точно това, което изпитваме, то е един вид притеснение.

Един вид тревога, че тези наши емоции са грешни. Че ще бъдат отхвърлени, защото не са правилни. И че хората ще реагират зле, ако ги покажем в дадения момент – че ще бъдем помислени за луди, за прекалено чувствителни, за слаби и за не знам си какви още.

Но може би трябва да се замислим – не изглеждаме ли по-зле всъщност, когато ги изкарваме наведнъж, отколкото когато ги изкарваме постепенно?

Друга често срещана причина, поради която крием емоциите си е, „за да не нараним любимите си хора“. Но всъщност е хубаво да осъзнаем, че така е доста по-вероятно да ги нараняваме дори повече.

Защото така изглежда отстрани по-скоро, че им нямаме доверие, отколкото че се опитваме да ги предпазим.

Как да спрем да крием емоциите си?

Първата стъпка е да ги приемем. Защото въпреки че ги потискаме, те остават там. И продължават да ни влияят, било то дори само на подсъзнателно ниво. В един момент се манифестират като нещо по-лошо, ако не сме им дали поле на изява.

Веднъж приемем ли емоциите си, няма да имаме проблем да ги изразим. А това става като кажем какво точно мислим и чувстваме за дадена ситуация на самия момент на говореното – и това няма да ни навреди, напротив.

Първите пъти ще чувстваме сблъсък със себе си. Но после, щом свикнем да изкарваме негативното от себе си, ще усетим истинското щастие. А не онова, измъченото, с примеси на нещастие.

Диана
Написана от Диана февруари 5, 2016 22:41
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи