Проучване открива, че хората, които са в депресия и показват „рисково поведение“, раздразнение и импулсивност са с поне 50 процента по-голяма вероятност да извършат самоубийство в сравнение с останалите.

Изследване, проведено от Европейския колеж по нервопсихофармакология заключва, че определени поведенчески модели предхождат множество опити за самоубийство.

Изследването констатира, че ефективни мерки за предотвратяване и превенция на този феномен са силно необходими.

Световната здравна организация изчислява, че броят на самоубийствата в световен мащаб през 2012 година достига повече от 800 000.

Европейският колеж по нервопсихофармакология оценява 2811 пациента, страдащи от депресия, от които 628 души са имали предишни опити за посягане върху собствения си живот.

Изследователите се концентрират особено върху тези характеристиките и поведението на тези от пациентите, които са правили предишни опити за самоубийство и откриват, че определени поведенчески модели се повтарят периодично преди самите опити.

Те споделят, че рискът от нов опит е с поне 50 % по-висок, в случай, че страдащият от депресия пациент проявява следните симптоми:

„рисково поведение“, което може да се изразява в безразсъдно шофиране или промискуално поведени;

„психодвигателна свръхактивност“, изразяваща се в крачене и ходене из стаите или чупене и въртене на ръцете.

Импулсивност – която е дефинирана от изследователите като предприемане на действия с малко или никакво предварително замисляне и/или планиране и съобразяване с последствията.

Доктор Дина Попович, един от авторите на изследването, добавя: „открихме, че смесените депресивни състояния често предхождат опитите за самоубийство.

Смесените депресивни състояния са такива състояния, в които пациентът е депресиран, но също така има симптоми на възбуда или мания.“

Майкъл Мансфийлд, чиято дъщеря Ана отнема живота си по-рано тази година, споделя, че кончината ѝ дошла „просто от нищото“.

Той споделя, че тя имала две деца и успешна кариера и никой дори и не подозирал, че тя страда от риск от самоубийство.

Говорейки за новото проучване, той споделя: „искаме да знаем повече. Искаме някой да свърже всичко това, което само по себе си изглежда безсмислено и да му придаде смисъл и форма. Приветствам всички, които са посветили време и усилия в опитите си да съставят поведенчески модел, защото в случая с Ана имаше такъв модел и аз просто не го забелязах.“

Пол Фармър, от благотворителната организация за ментални заболявания Майнд споделя, че всяка година над 6000 човека във Великобритания отнемат собствения си живот и „ние не знаем достатъчно защо това се случва.“

Той споделя, че изследването на Европейския колеж по нервопсихофармакология носи важно послание, касаещо индикаторите и признаците, на които хората трябва да обръщат внимание, да търсят и да следят, в случай, че се притесняват за някого.

Наред с вече установените признаци, хора, които са много отдръпнати и затворени или такива, които са прекалено нервни и разтревожени също попадат в рисковата група.

Резултатите от изследването ще бъдат представени на конференция в Амстердам .