Хранителните продукти, както и всички останали обекти в материалния свят, се състоят от химически вещества.

Но хората рядко се замислят, че разликата между „естествена химия“ „синтетична“ не е толкова голяма.

Храната от почвата съдържа много химически вещества, и някои от тях също имат дълги и плашещи названия.

Химическият състав на обикновената зелена ябълка, например, би шокирал любителите на органична продукция.

В нея има оцветители, емулгатори, сгъстители и цял набор от ароматизатори, сред които етилбутаноат.

Когато прочете това наименование на опаковката на бонбони, противникът на „химията“ предпазливо ще ги върне обратно на рафта.

И така и няма да разбере, че повечето плодове дължат своят приятен аромат именно на този емулгатор.

Проблемът е, че всички миризми и вкусове, които ние усещаме, са резултат на взаимодействието на химически вещества.

Характерният си аромат карамфилът дължи на вещество от класа на фенолите – евгенол, а канелата стана известна със своя аромат и вкус, благодарение на канеления алдехид.

Изводът е, че както натуралните, така и синтетичните аромати съдържат химически вещества.

Разликата е само в техния произход.

Каква е разликата между натуралните и изкуствените ароматизатори?

Натуралните се произвеждат от всичко, което може да се консумира – месо, плодове, зеленчуци, макар и да са обработени лабораторно.

Изкуствените ароматизатори и добавки се произвеждат от суровина, негодна за консумация, например, от нефт.

Така ароматизаторът може да от всякаква суровина, но молекулата на естествения и изкуствения минава по един и същ маршрут в организма.

Но защо се използват изкуствени ароматизатори?

Синтетичните химически вещества в изкуствените ароматизатори обикновено струват по-евтино.

По-лесни са за производство от естествените, често са и по-безопасни, тъй като се изследват много по-добре.

Съединението ванилин, например, отговаря за вкуса и миризмата на ванилин.

В природата ванилинът се добива от орхидеи, които растат в Мексико и някои други тропически държави.

Но процесът на извличане на това естествено химическо вещество е много продължителен и скъпоструващ.

Така учените намират начин да създадат синтетичен вариант на ванилин в лабораторията.

През 2006 г японският изследовател Мая Ямамомто открива как да извлича ванилин от кравешка тор.

Нейното откритие ѝ осигурява Нобелова награда, но фактът си остава факт – обичайни вкусове и аромати могат да бъдат получени по най-различни начини.

Изкуственото – не означава вредно

Хората често не разбират, че натуралният вкус и аромат на храната има също толкова химия, колкото и синтетичният.

Количеството съставки, използвани за създаване на изкуствен ягодов вкус, е аналогично на броя на химическите вещества в ягодите от бабината градина.

Някои естествени ароматизатори са много по-опасни от изкуствените.

Вкусът на натуралния бадем, например, има следи от цианид и бензалдехид.

Ето защо по филмите жертвите на отравяния обикновено усещат миризма на горчив бадем във въздуха.

Соевите зърна, от които се произвежда домашен соев сос, също са токсични, а промишленият сос от супермаркета е направен от безопасен киселинно-хидролизиран растителен белтък.

Оправдана ли е химията в храната?

Не мислете, че се опитваме да оправдаем канцерогените или бисфенол А.

Но хранителните добавки с код Е присъстват във всичко, с което се храним.

Содата бикарбонат е Е500, лимонената киселина – Е330, желатин – Е441, витамин В2 – Е101.

Любимата на всички ни аскорбинова киселина или витамин С е Е300. Бъдете разумни и не се поддавайте на паника.