Кримска хеморагична треска

Мария
Написана от Мария октомври 7, 2014 13:07

Кримска хеморагична треска

Акценти:

  • Как се проявява първоначално кримската хеморагична треска?
  • В какъв период започват характерните за всички хеморагични трески кръвоизливи?
  • Какви са прогнозите за излекуване пред болните?

Свързани:

loading...

Описание

Конго-кримска хеморагична треска /ККХГ/или Българска хеморагична треска представлява остро протичащо инфекциозно заболяване, пренасяна от кърлежи зооноза, причинявана от Crimean–Congo hemorrhagic fever virus (CCHFV), причислен към род Nairovirus от семейство Bunyaviridaе.

Установени са 7 основни щама на вируса въз основа на различия в генома, които се наблюдават в различните региони по света, където разпространен.

На територията на Европа заболяването има най-много природни огнища в България, като потенциално най-ендемичните области са Пазарджик, Шумен и Бургас, за първи път е описан случай на болестта в Стара Загора през 1952 г., но през 1953 г. е изготвен доклад, в който се съобщава за случай със сходни клинични изяви в Бургас през 1946 г.

Какви са симптомите?

Появата на ККХГ е внезапна, около 1-3 дни след ухапването от кърлежа или 3-5 при експозиция на заразена кръв, с първоначалните признаци и симптоми – главоболие, висока температура, болки в гърба, болки в ставите, болки в стомаха и повръщане.

По-специфичните клинични изяви на заболяването са зачервяване на очите, лицето и гърлото и появата на петехии – кървавочервени петна по небцето. При по-тежките случаи болните развиват жълтеница, а при най-тежките случаи се наблюдават промени в настроението и сензорните възприятия.

Тъй като заболяването прогресира започват чести обилни кръвотечения от носа и неконтролируемо кървене, обикновено от мястото, където е вземана кръв за проба.

Тези клинични изяви се проявяват около 3-5 дни след първоначалните с продължителност от около 2 седмици. В документираните огнища смъртността варира при хоспитализираните пациенти от 9 до 50%.

Дългосрочните последици от заболяването върху организма, не са изследвани достатъчно добре при оцелелите, за да е възможно да се определи дали съществуват или не специфични усложнения. Въпреки това възстановяването е бавно.

Какви са причините?

Иксодидните кърлежи и особено тези от вида Hyalomma са резервоар и вектор за вируса, причиняващ ККХГ. Множество диви и домашни животни като говеда, кози, овце и зайци служат като гостоприемници за разпространение на заболяването.

Заразяването на човека става чрез ухапване от заразени кърлежи или контакт със замърсена животинска кръв. Вирусът може да се предаде от заразен човек на здрав чрез контакт със замърсена кръв или телесни течности.

Документирано е и разпространение на ККХГ в болниците поради неправилната стерилизация на медицинското оборудване, повторната употреба на игли или поради замърсени медицински консумативи.

Лечение на Кримска хеморагична треска

Вирусът е чувствителен ин витро на антивирусното лекарство рибавирин. Освен терапията с това лекарствено средство се прилага и поддържаща такава като внимателно се съблюдава баланса на течностите в организма и се вземат навременно мерки за коригиране на електролитния дисбаланс, който възниква като резултат от повръщането.

Извършват се вливания на глюкозни, солеви разтвори, витамини и тромбоцитна маса, за да бъдат преустановени неконтролируемите кръвоизливи. Прилагат се гамаглобулини, които спомагат имунната система да образува по-бързо антитела срещу вируса. Ако необходимо се подкрепя дихателната функция с оксигенация и кръвообращението с кръвопреливане. Ако болният развие вторична бактериална инфекция се прилагат венозно антибиотици.

Превенция

Работещите в селското стопанство, както и всички останали опериращи с животинско месо трябва да репелент против насекоми върху откритите части на кожата и облеклото. Препаратите против насекоми, съдържащи DEET /диетил-мета-толуамид/, са най-ефективни при отблъскване на кърлежите. Носенето на ръкавици и защитно облекло е препоръчително.

В България се прилага инактивирана ваксина против кримска хеморагична треска, която води до изграждането на защитен имунитет срещу CCHF вируса 14 дни след поставянето ѝ. След това се поставя 2-ра доза в период 30-45 дни след първоначалната ваксинация. Около година след това се извършва реимунизация и след това същата процедура се извършва на всеки 5 години. Ваксината се заплаща от Министерството на здравеопазването и е безплатна за всички български граждани, упражняващи професия или извършващи дейност, която предполага излагането на риск от заразяване с вируса на ККХГ.

Мария
Написана от Мария октомври 7, 2014 13:07
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи