С възрастта осъзнаваме, че повечето от нашите някогашни убеждения не са били истина.

Лошото гадже, което сме искали да вкараме в правия път, така и не се променя.

Някога най-добрата приятелка, с която сте клели във вечна вярност, вече ви е станала чужда.

Животът изобщо не прилича на този, когото сме си представяли.

Как да се справим с рязката смяна на житейските ориентири?

С наближаването на 30-тия юбилей встъпваме в нов житейски период – започва преоценка на ценностите, осъзнаване на истинската възраст.

У някои възниква усещане, че през цялото време са живели неправилно.

Подобни мисли са нормални и не е повод да се отчайваме.

Още през миналия век психолози анализирали проблемите на поколенията, сравнявайки преживяванията на хората на една и съща възраст.

Резултатът от научния труд е теорията за 7-те житейски цикъла.

През живота всеки от нас минава през много такива цикли – от раждането до 7 години, от 7 до 14, от 14 до 21 и т.н.

Човек се обръща назад към отминалите години и ги оценява.

Първият най-осъзнат цикъл – от 21 до 28, плавно преминава в следващия – от 28 до 35.

През тези периоди човек вече има представа за семейство и желание да създаде такова, стремеж да се реализира в професията и да се заяви като успешна личност.

Утвърждава се в обществото, приема неговите рамки и споделя убежденията, които то диктува.

Ако циклите протичат гладко, кризата отминава и човек няма за какво да страда.

Но ако е болезнено, нараства самонедоволството, неудовлетворението от обкръжението и от живота като цяло.

Светогледът може да се трансформира.

И периодът между 2 осъзнати цикъла е отлична възможност за тази цел.

Разбира се, можем да се стремим към съвършенство, но често това е призрачно и мъгливо.

По-добре е да е обърнем към себе си и да си зададем въпроси „имам, правя и съм“:

1. Какви са целите ми в живота?
2. Какво искам наистина?
3. Какъв искам да съм след година? А след 10?
4. Къде искам да бъда?

Ако човек не може да си отговори на тези въпроси, това означава, че е назряла необходимостта да опознае и да приеме себе си, да се обърне към собствените си желания.

За тази цел ще ви помогне специално упражнение.

Заемете удобно положение и се постарайте да се отпуснете.

Трябва писмено да отговорите на следните въпроси:

1. В какво вярвате сега?
2. В какво вярват вашите родители и останалите важни хора от вашето детство?
3. Предприемали сте опити да промените своя живот?
4. Чувствате ли, че е принципно възможно да осъществите мечтите си в зряла възраст?
5. Колко заслужавате това, което желаете?

Когато отговаряте, се вслушайте в тялото си, то е основният ви подсказвач. Ако целта и желанието са ви чужди.

Когато направите това упражнение, ще получите набор от убеждения, които достигнали до вас от най-близките ви хора.

И ще успеете да ги отделите от своите собствени.

Вътрешните ограничения трябва да се заменят с позитивни убеждения.

С тях трябва да се работи и постепенно да се заменят с позитивни убеждения: „Ще ми се получи“.

Най-важното е да не бързаме и да не се движим в зададената посока.

Какво конкретно ще направя утре?

А какво след седмица?

Съставете план на хартия и го следвайте в конкретика.