Лимфом е вид рак, който засяга клетките на имунната система, наречени лимфоцити. Терминът обозначава много различни видове рак на лимфоцитите, в действителност 35 различни подтипа. Заболяването представлява злокачествена трансформация на В или Т клетки и техните подтипове.

Какви са симптомите?

Заболяването се свързва с болезнено подуване в областта на шията, под ръката или около слабините. Лимфните възли или други тъкани в тялото могат да започнат да увеличават размера си. Например често далакът се разширява при този вид рак.

Разширените лимфни възли при притискане на вена или лимфен съд, например подувапонякога предизвикват и други симптоми не на ръката или крака, болки, изтръпване или мравучкан или усещане за подуване на корема. Разширяването на далака може да предизвика коремна болка или дискомфорт. Повечето хора не развиват други симптоми.

Други възможни симптоми са:

• Често необяснимо повишаване на телесната температура;
• Втрисане;
• Необяснима загуба на тегло;
• Нощни изпотявания;
• Липса на енергия;
• Сърбеж – до 25% от болните се оплакват от него най-често в долната част на тялото, но е възможно да се прояви навсякъде по тялото.

Тези симптоми са неспецифични. Това означава, че те могат да бъдат причинени от редица други заболявания или състояния, несвързани с рака. Например те могат да бъдат симптоми на грип или друга вирусна инфекция, но в тези случаи те няма да продължат дълго.

При рак на лимфоцитите, симптомите продължават дълго време и не могат да бъдат обяснени с инфекция или друго заболяване.

Какви са причините?

Точните причини за заболяването не са известни. Няколко фактора се свързват с повишен риск, но не е ясно каква е тяхната роля при действителното развитие на лимфом.

Тези рискови фактори са:

• Възраст – рискът от развитие на болестта се увеличава с напредването на възрастта. Когато заболяването се развие в по-напреднала възраст, то тогава перспективите пред болния са по-лоши. Във възрастовата група 20-24 години, честотата на развитие на клиничното състояние е 2.4 случая на 100 000 души и се увеличава на 46 случая на 100 000 души при възрастовата група 60-64 години.

• Инфекции:
- Инфекция с HIV;
- Инфекция с вируса на Ебщейн-Бар, един от етиологичните фактори на мононуклеозата;
- Инфекция с Helicobacter pylori – бактерия обитаваща храносмилателния тракт на човека;
- Инфекция с вирусите на хепатит В и С;
• Клинични състояния, влияещи на имунната система
- HIV;
- автоимунни заболявания;
- използване на медикаменти за супресиране на имунната система – често терапия с такива лекарства се прилага след трансплантация на органи
- наследствени имунодефицитни заболявания;

• Излагане на токсични химикали
- Извършване на дейност в селското стопанство или друга дейност, което е свързана с излагането на някои токсични химикали като пестициди, хербициди или бензен и други разтворители;
- Употребата на бои за коса преди 1980 година се свързва с увеличаването на случаите на лимфоми.
Наличието на тези рискови фактори не означава непременно развитието на заболяването. Възможно при човек да са налични всички рискови фактори и да не развие рак на кръвта.

Лечение на лимфом

Предпочитани за лечение са биотерапиите, понякога квалифицирани като имунотерапия, тъй като при тях се използва естествения имунитет на организма срещу патогените. Този тип терапии са атрактивни, тъй като те осигуряват противораков ефект без много от нежеланите странични ефекти на стандартните терапии.

Съществуват много различни видове биотерапии. По-долу са посочени най-обещаващите такива за лечение на лимфона:
• Моноклонални антитела;
• Цитокини;
• Ваксини – стимулират имунната система да изгради специфична реакция срещу рака и така да предотврати повторна негова поява.