Противно на изследванията, в които се твърди, че марихуаната Противно на изследванията, в които се твърди, че марихуаната може да действа като входна врата, стимулираща употребата в по-късен етап на тежки наркотици, ново проучване показва, че може да има точно противоположния ефект.

Изследователите твърдят, че употребата на марихуана има потенциален лечебен ефект при някои хора, страдащи от разстройства, свързана с употребата на наркотици, сред които е пристрастяването към опиоиди.

Настоящото проучване се ръководи от д-р Зак Валш, асоцииран професор по психология в Университета на Британска Колумбия, като се предполага, че марихуаната също може да облекчи симптомите на някои умствени разстройства, като посттравматично стресово разстройство.

Във връзка с терапевтичния потенциал на канабиса, някои проучвания показват, че марихуаната може да помогне за лечението на болка, възпаление, епилептични припадъци, и дори при болестта на Алцхаймер.

Като допълнение, много пациенти и подкрепящи употребата на медицинска марихуана твърдят, че има потенциал да лекува ментални проблеми и разстройства, свързани с употребата на наркотици, и новото проучване показва, че наистина в някои случаи тези хора са прави.

Марихуаната може да бъде ефективен „изходен наркотик“

Изследователите стигат до това заключение след провеждането на систематичен обзор на 60 проучвания, оценяващи въздействието на медицинската и немедицинската марихуана върху умственото здраве и злоупотребата с наркотици.

Изследването разкрива, че медицинската марихуана показва потенциал за лечението на симптоми на посттравматичен стрес, депресия и социална тревожност.

Макар че, за хора с психически разстройства като биполярно разстройство, учените откриват, че употребата немедицинската марихуана може да бъде проблематична.

В допълнение систематичният обзор показва, че медицинската марихуана може да помогне на някои хора с наркотична зависимост, използвайки я като заместител.

Изследователите също така съобщават, че канабисът може да се използва като изходен наркотик с цел намаляване на употребата на по-тежки наркотици, които имат по-увреждащо въздействие, като например опиоидните препарати срещу болка.

Доказателствата към днешна дата показват, че медицинската марихуана не увеличава риска от самонараняване и не прави хората под нейно въздействие опасни за околните.

Но изследователите отбелязват, или по-скоро обръщат внимание на факта, че острата интоксикация с марихуана и предходната употреба на медицинска такава може да повлияе на краткосрочната памет и на други умствени функции.

Изследователите заключават, че са необходими още изследвания, за да се направи реална и достоверна оценка за въздействието от употребата на марихуана върху умственото здраве и пристрастяването към по-тежки наркотици.

Това е особено важно, тъй като в повечето американски щати употребата на канабис е легализирана, дори и за забавление. И се очаква съвсем скоро това да се случи и в Канада, още в началото на следващата година.

Все още няма и съвсем ясни насоки как специалистите по ментални разстройства е най-добре да работят с хора, които употребяват канабис за медицински цели.

С края на забраната, да кажеш на хората просто да спрат да я употребяват, вече няма да е осъществимо като опция.

Познаването как канабисът се вписва в провеждането на самото лечение, и дали няма да е противопоказно, ще е повече от необходимост.

С този систематичен обзор става все повече от ясно, че е невъзможно марихуаната да се класифицира като страшно вредна или пък като много полезно, както и с всичко останало истината е някъде по средата.

Но въпреки това по-приемливият вариант е легализация и всеки да си преценява.