Ако мисълта за остаряването е причина за безпокойство у вас, време е да се успокоите. Британската асоциация за изследвания по въпросите с остаряването е създадена през 1930 г., а годишната научна среща, която се проведе в Брайтън е 61-ото събрание от откриването й.

На проведената среща са предложени няколко страхотни идеи, свързани с нови методи за борба със стареенето, които ще се реализират през следващите няколко години. Идеите са много интересни и са предложени от водещи изследователи на редица изследвания.

Професор Ричард Фарватер е попитан за мнение, кой от моментите в конференцията е най-впечатляващ. Той посочва работата по "стареещите клетки", които се натрупват в организма, докато остаряваме и обяснява, за положителната им роля в превенцията на рака, въпреки че самите те са токсични. Те могат да помогнат да се определят причините, които втвърдяват артериите и може да се открие начин да се препрограмират по различен начин.

В светлината на прожекторите в BSRA, попада и "епигенетиката“. Чиято идея е, че гени ни, не определят кои сме. Нашите гени могат да се включат и изключат в различни етапи в живота, в отговор на вид натиск като стрес, химическо замърсяване или сигнал от какво и колко ядем.

Джейн Мелор от Университета в Оксфорд, съобщава по време на срещата, че се изучават химикали, които могат да контролират остеопорозата. Подобно костно линеене е налице, когато два съперничещи си процеса като загуба на костна маса и производство на такава, съвпаднат. Експериментите с мишки, хвърлят светлина върху химикалите, които контролират гените и отговарят за тези два механизма.

Епигенетичният подход може, също така да се получи от гените, които контролират загубата на мускулна маса при по-възрастните хора. Много от тези епигенетични ефекти изглежда се задвижват още докато сме в утробата, или малко след раждането, което не позволява да се извършат положителни промени в по-зряла възраст.

Най-добрата идея е на Жанет Лорд от „Центъра за остаряване в добро здраве“. Изследвания в Университета в Бирмингам, установяват, че чувство, което кара хората да казват, че "умират от разбито сърце"не е мит. Хората са изключително застрашени от смъртност, в месеците, в които са преживяли тежка загуба на близък човек или сериозна травма. Причината за това не е сърцето, а имунната система. Под натиска на травма от този вид, имунната система може да спре производството на хормони, които предпазват от заболявания като пневмония. Проведените от нея изследвания, имат за цел да ограничат броя на жертвите.

Британските изследователи, съобщават интересен факт, свързан с консумацията на морски дарове. Знаете ли, че мидената супа може да е на 400 години, понеже според изследванията мидите имат най-дълъг живот. Учените изследват как те успяват да живеят толкова дълго време в плодородна област за стареене. Причина за това може да е животът в дълбините на океана и дебелата черупка, която обитават, която ще затрудни всеки хищник, да се справи с нея. В резултат на това те могат да съществуват дълго време, благодарение на възможността им за самосъхранение. Ралф Шайбле от Института за демографски изследвания „Макс Планк“ в Росток, Германия, е водещ в това изследване.