Какво е нарколепсия?

Нарколепсия представлява хронично разстройство на съня, характеризиращо се с много силно изявена сънливост през светлата част от денонощието и внезапни пристъпи на сън.

На засегнатите хора често им е трудно да останат будни за продължителен период от време. Хроничното разстройство на съня може да предизвика сериозни смущения в ежедневната рутина.

Противно на това, което много хора смятат състоянието не е свързано с:
• Депресия;
• Заболявания, характеризиращи се с припадъци;
• Загуба на съзнание;
• Обикновена липса на сън;
• Други състояния, които могат да предизвикат нарушения в навиците за сън;

Нарколепсията е хронично разстройство, за което няма лек. Въпреки това, лекарства и промени в начина на живот може да спомогне за контролиране на симптомите.

Подкрепа от страна на близките – семейство, приятели, работодатели, учители, може да спомогне за справянето с хроничното разстройство.

Какви са симптомите?

Най-често клиничните изяви започват на възраст между 10 и 25 години. Възможно е да настъпи обостряне през първите няколко години и след това да продължи проявяване на симптомите до края на живота. Те са:

Прекалена сънливост през деня – засегнатите заспиват без предупреждение, навсякъде по всяко време. Например е възможно човек, страдащ от това хронично разстройство внезапно да клюмне по време на работа или при разговор с приятели.

Също така засегнатият може да заспи за няколко минути или за половин час и след това да се почувства освежен, но впоследствие да заспи отново.

• Страдащите от това разстройство на съня не се чувстват бодри през целия ден. Прекалената сънливост през деня обикновено е първият симптом, който се проявява и често е най-тревожен, тъй като затруднява способността за концентрация и съответно пълноценното изпълнение на задълженията.

Внезапна загуба на мускулен тонус – това състояние се нарича катаплексия и може да предизвика редица физически промени – от неясен говор до слабост на повечето мускули, и може да продължи от няколко секунди до няколко минути.

Катаплексията е неконтролируема и се предизвиква от силни емоции, обикновено положителни такива като смях или възбуда, но понякога от страх, изненада или гняв. Например главата на засегнатия може да клюмва неконтролируемо или коленето му изведнъж да се подкосят, докато се смее.

• Някои от засегнатите преживяват само един или два пристъпа на каталепсия с години, докато други имат многобройни пристъпи ежедневно. Не всички, страдащи от хроничното разстройство на съня развиват каталепсия.

Сънна парализа – засегнатите често изпадат във временна невъзможност да се движат или да говорят по време на заспиване или след събуждане. Като тези пристъпи обикновено са кратки – с продължителност 1 или 2 минути, но могат да бъдат изключително плашещи. Повечето от страдащите от хроничното разстройство са наясно със състоянието си и не им представлява трудност да си припомнят пристъпите след това, дори и ако не са имали контрол върху това, което се случва с тях.

Не всички със сънна парализа страдат от нарколепсия. Много напълно здрави хора изпадат в пристъпи на сънна парализа, особено в млада възраст.

 Лечение на нарколепсия

Лечението на нарколепсията представлява сложен процес, който включва различни стратегии и насоки за подобряване на качеството на живот на пострадалите.

Освен основните препоръки, които включват поддържане на редовен график за сън, избягване на никотин и алкохол, както и използването на дневни дремки, има и други полезни практики, които могат да бъдат включени в терапевтичния процес.

Една от ключовите стратегии за управление на нарколепсията е практикуването на редовна физическа активност. Тренирането и упражненията могат да помогнат за повишаване на енергията през деня и подобряване на качеството на съня през нощта.

Редовната физическа активност стимулира производството на ендорфини, които допринасят за по-добро настроение и повишаване на бодростта.

Здравословното хранене е също от значение при управлението на нарколепсията. Правилната диета може да помогне за балансиране на хормоните и да подпомогне по-доброто регулиране на циркадията на съня.

Избягването на тежки и мазни храни преди лягане, както и консумацията на леки, лесни за усвояване храни може да допринесе за по-добър и по-качествен сън.

Психологическата подкрепа и стрес-управлението също играят важна роля в лечението на нарколепсията. Тъй като стресът може да увеличи риска от епизоди на сънливост, важно е да се изучи и приложи методи за управление на стреса като медитация, йога или дълбоко дишане.

Терапията с психолог може да бъде полезна за справяне с емоционалните аспекти на нарколепсията и помага за развиване на стратегии за справяне със стреса.

Съществуват и лекарствени терапии, които могат да бъдат приложени при лечението на нарколепсията. Лекарите могат да предпишат стимулиращи лекарства за помагане на пациентите да останат будни по време на дневните часове, както и антидепресанти или други медикаменти, които да помогнат за контролиране на катаплексията или други симптоми на нарколепсията.

Важно е да се подчертае, че лечението на нарколепсията е индивидуален процес и може да изисква комбинация от различни методи и подходи, които да се адаптират специално за нуждите на всеки пациент.

Консултирането с лекар или специалист в областта на сънологията е от съществено значение за определяне на най-подходящите стратегии за лечение и управление на нарколепсията за всяка отделна ситуация.