„Не ме учете как да живея“ – защо се поддаваме на чуждо влияние и как да се…

Мария
Написана от Мария юли 21, 2016 02:52

„Не ме учете как да живея“ – защо се поддаваме на чуждо влияние и как да се…

В детството вярвахме на това, което говорят родителите, след това се уповавахме на думите на учителите в училище и на университетските преподаватели, а сега смята за чиста истина мнението изобщо на всички около нас.

Може би вече е време сами да започнем да решаваме, какво да правим и как да се държим?

Не напускате работата, която ненавиждате, защото ви се струва престижна. Не зарязвате отегчителното ви гадже, защото приятелите и роднините ви смятат за добра двойка.

С тъга гледате към купищата ужасни дрехи, за които сте си дали напразно парите, доверявайки се на съветите на продавачите, но не ги носите, защото са все така ужасни.

Спрете се за секунда. Знаете ли, че това не е вашият живот. Съвсем не сте си го представяли така, не е ли истина? Къде и кога сте решили да стигнете до тук, в кой момент сте решили, че сте готови да станете човек, който да угажда на всички, но така и да разбира какво иска всъщност?

Защо позволяваме на другите да решават вместо нас?

Често причината за подобно поведение се крие в страха. Страхуваме се от смърт да си навлечем нечие неодобрение и да станем на погледи накриво.

Ако постъпите, както искате вие, а защото някой друг иска така, винаги има 2 варианта за развитие на събитията. Може да сгрешим и да съжалим, че не вслушаме в чуждото мнение.

Какво пък от грешките се учим имаме ценен опит, който навярно ще ви е необходим в бъдеще. Но може и да стане така, че да се окажете прави.

Още една разпространена причина е сляпата вяра в авторитета на събеседника. Майката знае как е най-добре, защото е майка.

Така се получава интересна ситуация – доброволно се лишаваме от свободата да избираме, прехвърляйки отговорност на чужди плещи. По-точно, изглежда ни, че решението го е взел някой друг. Всъщност последната дума остава нашата.

Да позволявате на другите да решават, как вие да постъпите, си е чист мазохизъм. Такова поведение често е характерно за хора с ниска самооценка.

Да изберете роля на жертва на обстоятелствата и да предизвиквате жал е верен способ да се чувствате нужен. Само че за щастливия живот такъв сценарий няма никакво отношение.

Бичът на възпитаните и прекомерно тактичните хора е нежеланието да обидят събеседника си с отказ. И в крайна сметка се налага да се съгласят на това, което наистина не желаят.

И когато всички са доволни, у тях остава смътното чувство, че сякаш са ги използвали. Да, и това го има.

Почакайте, а изобщо някой казал ли, че е винаги трябва да бъдете мили с всички? Вие сте същият човек, както и те, някой ви моли за нещо, но и вие имате собствени цели, желания и стремежи.

Като и те трябва да бъдат приоритет. В края на краищата, ако другите не се срамуват да ви манипулират, защо пък на вас да ви е неудобно да им отказвате?

Как да се отучите живее, оглеждайки се в чуждото мнение?

За начало е добре да разберете, какво действително искат от вас. Влиянието има десетки маски, това не само случаи, когато на човек го хващат за яката и го карат да прави нещо.

Мария
Написана от Мария юли 21, 2016 02:52
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи