Всички наши нещастия са от неудовлетворени навреме потребности, смята психологът Джон Грей. Тези потребности са 9, и трябва да се удовлетворяват в строга поредност – по една на 7 години. И така, какво губим, ако близките игнорират нашите потребности от раждането на 21-вата година.

Всяка от най-важните духовни потребности на човека е не по-малко значима от останалите. Но винаги някоя от тях в определено време е приоритетна в зависимост в кой етап на съзряване е човека.

Животът на човека може да се раздели на 7-годишни периоди, всеки от който се съпровожда с усилване на някоя от 9 духовни потребности. Ако удовлетворяваме тази потребност, успяваме да развием своите способности до такова ниво, до което по замисъл на природата трябва да достигнат.

Много психологически блокажи, комплекси, страхове, които ви се налага да усещате днес са в резултат на това, че в миналото не сте удовлетворили цяла съвкупност важни духовни потребности.

Нека да разгледаме 9 7-годишни етапа от живота и, съответно 9 духовни потребности, които стимулират човека по пътя към усъвършенстване.

Етап първи – 0-7 години

Уязвими сме много, нуждаем се от грижа, напълно сме зависими от родителите.
От деня на своето раждане до 7-мата година човек като цяло се намира под влиянието на мама и татко.

Той тихомълком започва да им подражава, доколкото това е естествен програмиран от природата способ за научаване на нещо.

Ако родителите обичат детето, то израства с усещане за собствена значимост и осъзнаване на семейния „тил“.

Ако в първите 7 години ни дават достатъчно количество любов и грижа, душата ни достига оптимално ниво на чувствителност и все по-добре започва да разбира какво ѝ е нужно за щастие.

Колкото по-често детето получава от родителите си това, което действително му е необходимо, толкова по-лесно му е в бъдеще да определя истинските си потребности.

На децата в ранна възраст, на които не им е било обръщано внимание, или то е било твърде малко, впоследствие трудно се ориентират в мислите и чувствата си.

В разума на човека, получил в ранните си години пълноценна подкрепа от бащата и майката, се закрепва убеждението, че е силен и винаги ще може да постигне своите цели.

Ако в бебешка възраст нашия плач и крясъци не са били оставяни без внимание, а повод възникналите страхове в предучилищна възраст винаги сме могли да потърсим закрилата и подкрепата на родителите, то в следващите години за нас изобщо няма да е трудно да гледаме на живота мъдро и оптимистично.

Етап втори – 7-14 години

Запознаване с връсници, заобикалящ свят, учим се да се сприятеляваме, да се радваме на живота
От 7 до 14 години непрестанно съблюдаваме различни норми и стандарти. Възрастните ни разрешават да участваме в игри, но само в съответствие с определени и понякога доста строги правила.

Взаимната подкрепа, чувството за съпричастност към колектива позволяват на децата да развият в себе си способността си да се веселят и да бъдат щастливи.

Много е добре, ако от 7 до 14-годишна възраст успяваме да осъзнаем, че самооценката не зависи от това, печелим ли или губим в някое състезание.

Етап трети – 14-21 години

Правим първите значими постижения, проявяваме самостоятелност
В този период, продължавайки да следваме в някаква степен изисквания и решения на възрастните, все пак започваме да се ръководим по-често от своите собствени умозаключения.

От 14 до 21 години на човек са му необходими правилни учители и добри примери за подражание.