Неспецифичен язвен колит представлява патология, която е с хронично протичане и се съпровожда с възпалително-деструктивни нарушения в различни отдели на дебелото черво.

Този патологичен процес се отнася към групата на тежките състояния и при липса на необходимата медицинска помощ може да доведе до кръвотечение, разкъсване на червата и злокачествени новообразувания.

Най-често неспецифичен язвен колит се открива на жени.

Според статистиката, при тях нивото на заболеваемост е приблизително с 30% по-високо, отколкото при мъжете.

Най-често това заболяване за първи път се открива на възраст от 15 до 25 години или 55 до 65 години.

Разпространението на този патологичен процес е около 80 случаи на 100 000 население.

В преобладаващия брой случаи развитието на неспецифичен язвен колит започва от лигавицата на ректума. Едва след това се наблюдава разпространение на възпалението над тези отдели.

Приблизително в 30% от случаите възпалителният процес се ограничава само до ректума и сигмовидното черво.

Още в 15% при тази патология се засяга и низходящото ободно черво.

В зависимост от разпространението на възпалението е прието да се разграничават левостранната форма, проктит, проктосигмоид и тонална форма. При левостранна форма в патологичния процес се въвлича низходящият отдел на ободното черво.

Проктитът предполага увреждане само на ректума

При проктосигмоит възпалението обхваща както правото, така и сигмовидното черво.

Тоталната форма е най-неблагоприятна е най-неблагоприятна и се характеризира с възпалително-деструктивни изменения по цялото дебело черво.

Неспецифичният язвен колит на първоначално се проявява с изразен оток и хиперемия на лигавицата.

След известно време в стената на дебелото черво се формират деструктивни процеси, съпровождащи се с появата на язви.

В повечето случаи язвите стигат до слоя под лигавицата.

Но понякога е възможно да стигнат и до мускулния слой.

Освен това за това заболяване е характерно образуването на псевдополипи.

При тежко и продължително протичане на тази патология луменът на дебелото черво може да се свие.

Днес точни данни за механизма за развитие на неспецифичен язвен колит няма.

Сериозна роля в неговото възникване има наследствената предразположеност.

Освен това, някои учени смятат, че този патологичен процес може да се формира, вследствие на проникването на инфекциозна флора в червата, в отговор на която се активизират клетките на имунната защита.

Още една разпространена теория – автоимунната, в нея се твърди, че това заболяване е вследствие на агресия към собствените клетки на организма.

Повишават вероятността от развитие на такива патологии също и фактори като:

• Продължителен прием на обезболяващи;
• Хранителни алергии;
• Силен стрес;

Симптоми на неспецифичен язвен колит

Както вече казахме, неспецифичният язвен колит е склонен към хронично протичане.

Това е признак, че неговата клинична картина се характеризира с периодично сменящи се едно след друго обостряния и ремисии.

Проявлението на симптомите пряко зависи от това къде е локализирано възпалението и колко интензивно е изразено.

Диагностика и лечение на болестта

Основен метод за диагностика при неспецифичен язвен колит е колоноскопията.

Именно тя позволява детайлна оценка на състоянието на дебелото черво и неговия лумен.

Освен това може да се използва и иригоскопия, която предполага запълване на дебелото черво с контрастно вещество с рентгенография впоследствие.

При подозрение се назначава компютърна томография.

Лечението на болестта се извършва както с консервативни, така и с хирургични методи. Консервативната терапия се състои в прием на препарати с активна съставка 5-аминосалицилова киселина.