Хората, които по природа са лишени от чувство за хумор, обожават да разказват анекдоти.

Шофьорите, които едва се задържат на платното, обожават да учат другите как се кара кола.

Мениджърите, които няма дори основна представа за сферата, в която работят, обожават да обвиняват специалистите, че не си разбират от работата.

Но защо всички тези хора са толкова некомпетентни и не го забелязват?

Това се случва, поради т.нар. ефект на Дънинг-Крюгер.

Хората, които не блестят с особени таланти, имат ниска квалификация, поради скромните си възможности не могат да разберат, че вземаните от тях решения са грешни.

А талантите, които си приписват, фалшиви.

Ето защо си мислят, че са прави да постъпват така и по-добре разбират ситуацията.

С течение на времето това микроусещане придобива характер на психологическа защита.

Ограниченият човек започва да отстоява своя възглед, защото не може да допусне, че има по-талантливи хора, които могат да го изместят.

При талантливите се наблюдава обратният ефект.

Те добре разбират колко сложни са законите на реалността и колко обширно е полето на знанията, които в перспектива може да овладеят.

Това е причината да подценяват собствените си способности и положението си в обществото. „Аз знам, че нищо не знам“, повтарял мъдрецът Сократ, който водел много скромен живот.

Постоянно бил подлаган на нападки от страна на глупци, уверени в собствената си правота.

Способен ли е някой от ограничените хора да признае на самия себе си, че не е прав? Може би, не.

Ефектът е теоретично предсказан, а след това експериментално потвърден през 1999 г от научните сътрудници на Корнелския университет Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер.

Теоретична основа за хипотезата са наблюденията на великите философи.

Самият Дънинг цитира Чарлз Дарвин, според който невежеството ражда повече увереност от знанието.

Един от най-големите проблеми на нашето време е, че уверените са глупави, а тези, които все пак разбират и имат въображение, са изпълнени със съмнения и нерешителност.

Практическият източник на вдъхновение за научните сътрудниците, колкото и да е странно, било престъпление.

И то доста любопитно.

Авторите се заинтересовали от удивителния случай на крадеца Макартура Уилер, който ограбил 2 банки една след друга, като си намазал лицето с лимонов сок.

Той вярвал, че сокът на лимона прави невидимо лицето за камера.

Психолозите се възхитили от дълбоката некомпетентност на крадеца, който дори не се опитал да провери правотата на своята убеждение, макар и грешката да му струвала свободата.

Научните сътрудници събрали в една зала хора, заети в различни сфери на дейност, но с различни нива реални знания.

Авторите на експеримента раздали анкети на участниците, в които трябвало да отбележат нивото на своята компетентност в сферата, в която работели.

След това трябвало да решат редица тестове с цел установяване реалното ниво на компетентност.

Дънинг и Крюгер установили, че невежите не само надценяват своята компетентност, но не са способни на адекватна оценка на специалистите, които са с високо ниво на квалификация в съответната област.

Освен това невежите искрено не вярвали в това, че правили грешки в тестовете, отнасящи се до тяхната професионална дейност.

Повечето от тях настоявали, че са прави, дори след като им посочвали грешките и логически обосновавали тяхната неправота.