Обещание за подарък или авторитарна заповед – как да накарате вашето дете да ви слуша

Мария
Написана от Мария май 17, 2015 08:15

Обещание за подарък или авторитарна заповед – как да накарате вашето дете да ви слуша

Родителите често чувстват безсилие, опитвайки се правилно да възпитават детето си. Кога са уместни уговорките, а кога – категоричната заповед или наказание?

Неблагодарници?

Понятието „лошо поведение“ е измислено от хората в зряла възраст.

Ако едно дете има поведение, което е против общоприетите норми, то излага на опасност самото себе си или околните като просто им причинява практически неудобства – влиза в конфликти с връстниците си, крещи при обличане, разхвърля вещи, и в резултат на това родителите започват да се ядосват, тъй като на тях им се налага да се справят с последствията.

Те се опасяват, че детето им няма да постигне нищо в живота, чувстват се посрамени пред другите хора или се боят, че на тяхната рожба е възможно нещо да ѝ се случи. Тяхната задача е постепенно да научат детето си да се съобразява със социалните норми и да се придържа към правилата за безопасно поведение.

Но понякога децата разбират всичко, но експериментират, проверят границите на този свят – до колко те са устойчиви. Още една причина – физическо и психическо изтощение, когато детето просто се носи по течение на живота от умора или заболяване.

Днешните деца растат в много по-различни социални условия от своите родители. Детето се е превърнало в основна ценност в семейството, за него се полагат огромни усилия от страна на родителите. И е напълно нормално те да очакват то да им отговори с взаимност.

Но според психолози това очакване за отблагодаряване е много честа родителска грешка. Умението да се съчувства на другия, да се разбират неговите чувства се развива към 20-тата година от живота на човека.

В общи линии, само грижейки се за собствените си деца, човек може да почувства преживяванията на своите родители и само така у него може да възникне необходимост да им благодари.

Точно както и ние, приемайки родителите си като подарък от живота, нямаме възможност в пълен размер да ги „компенсираме за техния труд“, а можем само и единствено да насочим това поток на обич по-нататък, към следващите поколения.

Защо на децата по 100 пъти трябва да им се повтаря да си приберат нещата в шкафа, чинията от масата и т.н?

Правилата у дома, както и всички други не работят, ако органите на власт /родителите/ не въведат санкции за тяхното неспазване.

Санкциите е необходимо да не бъдат унизителни, но достатъчно неприятни, че мислите за тях да мотивират дете да започне да върши някаква домакинска работа или пък да се захване с научаването на уроците.

Правилата следва да звучат максимално конкретно. „Петър е длъжен да се държи добре и да изкарва прилични оценки в училище“ – пример за лоша формулировка.

Добрите включват пределно ясни описания на количества, места, време – „Петър не трябва да получава седмично не повече от 4 четворки “. Същото се отнася и за формулирането на санкции: не просто „оставаш без компютър“, а „лишаваш се от компютър днес до 23 часа и 59 минути“.

А кои ще бъдат по-успешни в живота – послушните деца или бунтарите?

Ако послушанието е основано на страх, ако детето се наказва и за най-малката грешка, то може да порасне като безинициативен човек, чиято основна подсъзнателна задача – да стои в сянка, да бъде незабележим, че изпитва болка.

Мария
Написана от Мария май 17, 2015 08:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи