Как да прекарвате по 8-10 часа на ден с тези, които не са ви симпатични, и на какво можете да се научите от това?
В съвършения свят отвсякъде ни заобикалят изключително добри, внимателни и възпитани хора.

Ние пък бихме разбирали другите от половин дума, изпадали във възторг от идеите един на друг и трябваше да се разтапяме в очакването на нова среща. За съжаление, в живота не е съвсем така, а понякога и изобщо не е така.

Някои персонажи в работата откровено ни лазят по нервите със своя характер, навици, дори и външен вид.

Възможно ли е принципно съществуване на екип от единомишленици, в който всички служители ще бъдат идеално съвместими един с друг?

Според преподавателя по теория на управлението в Станфорд Робърт Сатън, това не е просто невъзможно, а е и ненужно. Щастливите притежатели на висок емоционален интелект се възприемат общуването с неприятни колеги като обогатяващ опит.

Какво може да ни научи?

1. Всички хора са различни

Понякога искаме в нещо да станем добри и изискваме от себе си тотално приемане. Но това е невъзможно – по пътя ни задължително ще попадат хора, чието поведение и възгледи ще бъдат в разрез с нашите.

Човекът, който не ни харесва, не е задължително да е лош сам по себе си. Нищо лично – просто сме различни, нашите ценности не съвпадат.

Усвоявайки тази елементарна истина, можем да започнем да се отнасяме към много потенциални конфликтни ситуации по-спокойно.

2. Търпимостта способства за израстването

Възможно е един от нервните изблици на подчинените да ви докарват до лудост, а киселото лице на секретарката на шефа да предизвиква у вас желание да я уволните, ако бяхте неин работодател.

Но от гледна точка на ефективността, дори и работодателят не се препоръчва да си подбира служителите на принципа на лична симпатия.

На една фирма са ѝ нужни хора с различен темперамент, опит, различни гледни точки, като само те няма да се боят да изказват мнението си. Това помага целият колектив да избегне грешките.

3. Добрите маниери – това е безценно

Не отговаряйте на грубостта с грубост и не навлизайте в натрапения ви конфликт, когато се опитват да ви предизвикат. Сдържаността, обективността и хладнокръвието са вашите козове.

Само антипатията не трябва да ви отразява на лицето. Трябва да изглеждате професионално и позитивно.

4. Мълчанието невинаги е злато

Ако нечий маниер на поведение или общуване ви смущава, спокойно на човека за това. избягвайте обвинителния тон – опитайте формулата – „Когато вие…, аз чувствам…“, съветва организационният психолог Бен Датнер.

5. Не трябва да съдите за другите по себе си

Често ние очакваме, че в една или друга ситуация другите хора ще се държат също както и ние. Това е заблуда.
Хората вече притежават формиран набор от личностни черти.

Невъзможно е да ги променим като ги докоснем с вълшебна пръчица. Очаквайки, че другите ще следват нашия образец за поведение, ние трябва да сме готови за разочарование и фрустрация.

Ако човек постоянно ви изненадва неприятно, вземете си най-накрая поука. Той няма да се промени.

6. Самоанализът е по-полезен от раздразнението

Фокусирайте се върху своите чувства – често ни дразнят тези черти на околните, които самите ние не можем да приемем в самите себе си.

Научете се да проследявате своята емоционална реакция – така ще можете да я предвидите, да я омекотите или дори да я измените.