Една от най-важните функционални системи на организма на детето, позволяваща постигането на първичен баланс с околната среда, е кожата.

Този орган на новороденото заема 1/12 част от масата на неговото тяло, при взаимодействие на организма с външната среда тя е първата линия за защита от вредните въздействия.

Основни функции на кожата

• Защитна – кожната повърхност обвива организма и го предпазва от негативните външни въздействия.
• Отделителна – с отделянето на пот от организма се извеждат продуктите от обмяната на веществата.
• Терморегулираща – именно с помощта на кожата организмът се приспособява към температурата на околната среда.
• Дихателна – въздухът попада в организма не само чрез белите дробове, но и посредством дифузия на газовете чрез стените на кръвоносните съдове на кожата.
• Сензорна /чувствителна/ - кожата осигурява осезателната, температурната и болковата чувствителност.
• Синтезираща – именно в кожата се образува витамин D и пигментът меланин, предпазващ човека от действието на ултравиолетовите лъчи.

Различията в структурата на кожата на човека в зряла възраст и децата се състоят основно в размерите на нейната площ, разположение и жлези.

Също така се различават космената покривка и разбира се, степента на сформиране на отделните слоеве на кожата.

От това са обусловени съществените анатомични и функционални отличия, които се обясняват предразположеността на кожната повърхност към увреждане при неблагоприятно въздействие на факторите на външната среда и много високата честота на лезиите.

Кожата, независимо от това, в коя област на тялото тя се намира, се състои от 3 основни слоя:

• Епидермис – най-тънкият външен слой;
• Дерма – среден слой;
• Подкожие – хиподерма;

Епидермисът при новородените нежен и тънък, като лесно се компрометира. Роговият слой /епител/ се състои от 2-3 слоя лесно лющещи се клетки.

Епидермисът е слабо свързан с дермата поради крехката базална мембрана, която на практика не съдържа съединителна и еластична тъкан.

Липсата на еластични влакна се компенсира от високата влажност. Всичко това обуславя лесното ѝ компрометиране дори при слаби механични въздействия.

Кожата на новородените е по-чувствителна и проницаема за различни химически агенти, отколкото при хората в зряла възраст, затова при бебетата е висок рискът от отравяне с вещества чрез кожата.

Така например неотдавна се препоръчваше къпането на новородените в слаб разтвор на калиев перманганат, което понякога ставало причина за отравяне чрез кожата и изгаряне на очите им.

Повечето родители смятат, че калиевият перманганат е необходим за дезинфекция на водата и за профилактика инфектиране на бебето. Но това изобщо не е така.

Поради това за да е ефективен като антисептик калиевия перманганат трябва да бъде минимум 0.01%-ен разтвор.

Но да обезвреди на бактериите е способен само по-силен разтвор – 0.1%-ен или по-висок. 0.01%-ен разтвор – това е 1 грам на 10 литра вода.

И така се получава парадокс – в обеззаразяващи концентрации калиевият перманганат е опасен, тъй като може да предизвика изгаряния, а в такива, които не могат да причинят вреда, е безполезен.

Много е важно на бременната да се осигурят до месец преди раждането бифидум- и лактобактерии, за да премине бебето през родилни пътища, богати на полезна микрофлора, която ще го защитава впоследствие.

Особености на лигавиците на новороденото

Устната кухина на новороденото е малка, слюнчените жлези, намираща се в устната кухина са развити слабо, в резултат на което слюнка се отделя малко и лигавицата не се овлажнява недостатъчно.

Сухотата на лигавицата на устната кухина я прави уязвима за малки увреждания и инфекции.