Шампоани, лосиони, кремове за слънчев загар или вместо него, декоративна козметика – множество средства съдържат парабени, сложни етери на пара-хидроксибензоената киселина.

Ако по-рано за тях знаеха само специалистите в областта на химията, за последното десетилетие и потребителите научиха наименованията на повечето разновидности и внимателно проучват състава на средствата, за да изберат нещо без парабени. Каква е причината за тази антипопулярност и обоснована ли е?

За какво са ни тези парабени?

Тези химически съединения наистина са много разпространени.

Откриват се не само в миещите и в козметичните средства. Парабени с кодове Е214, Е216 и Е218 могат да се срещнат в хранителните продукти, а метилпарабенът и пропилпарабенът влизат в състава на фармацевтичните препарати под названието нипагин и нипазол.

А, между впрочем, според изследвания от 2004 г, парабените са отговорни за развитие на тумори на млечните жлези и се обвиняват още в редица заболявания. Ако са толкова опасни, защо не са забранени?

Групата парабени са ефективни консерванти. Без подобни добавки повечето средства се превръщат в прекрасна хранителна среда за бактерии, гъбички и плесени и се развалят за броени дни.

Всъщност, парабените са роднини по права линия на аспирина, салициловата киселина и се произвеждат от бензоена киселина.

А използването на последната като консервант датира от повече от 4 века – още в началото се е смятала за оптимално средство за съхранение на сладка и компоти.

Същевременно, въпреки активният антимаркетинг от производителите на натурални и органични продукти, парабените – не са научно изобретение.

На предшественици на тези съединения са богати червената боровинка, малините и къпините. А метилпарабенът, например, в чист вид присъства в синята боровинка.
Към този момент парабените се смятат за консерванти с широк спектър на действие, с ниско ниво на алергенност и висока ефективност в сравнение с други реагенти, използвани в козметичната, фармацевтичната и в хранителната индустрия.
Международни изследвания за въздействие на пабарабените върху човека

Защо изведнъж полезните съединения предизвикаха подозрение у потребителите?

През 2003 г британски учен публикува резултатите от изследване, в съответствие с които в туморните клетки, получени в резултат на пункция на млечните жлези, била открита висока концентрация на парабени.

Впоследствие се оказало, че ставало въпрос за 20 случаи на злокачественото заболяване, в 18 от 20 проби действително били открити парабени, а тяхното влияние върху развитие на туморите не можело да се обясни.

Но, тъй като парабените притежават естрогенна активност, то за медиите връзката между хормоните, химичните съединения и причината за рака се оказала напълно логична и обяснима.

Много скоро, през 2004 г. същият този учен публикувал статия в списание за токсикология, в която отхвърлял връзката между парабените и развитието на рака.

Но първата статия на учения се оказва достатъчна, за да предизвика масов отказ от употребата на парабени, а също и начало на изследванията за тяхното влияние върху здравето.

Американската онкологична асоциация, FDA и научният комитет към Европейската комисия по безопасност на потребителите са единни в становището си за безопасност на парабените при употреба в козметични средства.

Парабените са натурални химически съединения, съдържащи се в природата.

Парадоксално е, че производителите на органични стоки твърдят за опасността на тези вещества при тяхната доказана безвредност и произход.

В такива плодове като моркови, черна боровинка, вишни, фасул и краставици се съдържат много повече парабени и други химически съединения имитиращи естроген, отколкото нищожното количество производни на бензоената киселина в козметичните средства и медикаментите – 0.04-0.1%.