Спортът е полезен за всички хора без изключение, тъй като укрепва имунитета, мускулите на тялото, ръцете и краката. Да бягаш сутрин, да се закаляваш, да правиш коремни преси и да трупаш мускули на корема, е не само полезно, но и необходимо за здравето.

Но съществуват хора, за които спортът се е превърнал в средство за реабилитация и смисъл на техния живот.

Някои от тях не умеят да ходят, да се обличат и да се обслужват сами, нямат ръце или крака, но постигат поразителни резултати в спорта.

Става дума за параолимпийците, които са се превърнали в герои на своята страна още приживе – на тях се равняват дори здравите граждани.

Инвалиди и реабилитация чрез спорт

Сега в параолимпийските състезания участват спортисти с увреждания на опорно-двигателния апарат – УОДА, детска церебрална парализа – ДЦП, с ампутирани крайници, виждащите слабо и глухонемите.

По правилата на турнирите на спорта за инвалиди се делят на групи, според заболяванията и степента на увреждане на човека.

В зависимост от уврежданията, спортистът може да използва помощно оборудване, като например ортопедични протези за бягане.

Също в някои случаи се допуска гласова помощ, но само треньор може да помага на своя спортист.

Параолимпийските игри се провеждат няколко седмици след приключването на Олимпийските и също като последните се подразделят на летни и зимни.

Някои видове спорт, такива като тежка и лека атлетика, стрелба с лък – от седнало положение, плуване, велосипеден спорт – названията почти не се отличават от олимпийските видове спорт.

В повечето такива дисциплини могат да се състезават спортисти, станали инвалиди според различни обстоятелства.

Другите параолимпийски дисциплини вече в своето название носят уточнението за спецификата на този вид спорт.

Хората, принудени да се придвижват на инвалидни колички, отдавна са покорили такива видове спорт като тенис, фехтовка, ръгби и дори танци.

Гледайки тяхното представяне можем да забравим, че става дума за инвалиди на колички. Скоростта, точните движения, мълниеносната реакция толкова очароват, че е трудно човек да се откъсне от тяхното представяне.

А танците на инвалидни колички –изобщо са много сложен и същевременно красив вид спорт.

Под музиката на участниците – комбинираните двойки, или такива, които заедно излизат на инвалидни колички са способни да покажат бурна страст, потапяйки зрителите в ритъма на латино танците или на рокендрола не по-лошо от здравите танцьори.

Отделно се провежда и седящ волейбол – обхващащо духа зрелище, въпреки че играчите действително седят по цялата площадка.

Виждащите слабо хора могат да се борят за победа, участвайки в състезания по джудо и футбол. Съществува също седящ гандбол, при който инвалидите с черни превръзки на очите ловят топката, уповавайки се само на слуха си.

Другата версия на футбола – 7Х7 е предназначена за хора с ДЦП, като в тази дисциплина могат да вземат участие спортисти с различни форми на заболяване, лека и средна степен на тежест.

За спортистите с тежка форма, хипер- и спастичен тонус, придвижващите се на колички, през 2004, била въведена нова дисциплина – боче. Игра сходна с английската игра на топка, популярна през епохата на Ренесанса.

Изводи

Адаптивният спорт за 50 години получава световно признание. Ползата от спортните занятия е очевидна. Спортистите инвалиди не само укрепват мускулите на краката и на ръцете и краката, и здравето си като цяло, но и се разкриват вътрешно преодолявайки ударите на съдбата.