ᐉ Парацистит - причини за възпалението

Възпалителният процес, развиващ се в тъканта, която заобикаля пикочния мехур, се нарича парацистит. Това патологично състояние се среща не много често.

В основата на неговото възникване е въздействието на тъканта от представители на инфекциозната флора.

Това заболяване се съпровожда с прекалено изразени местни проявления в съвкупност с общата интоксикация на организма.

Своевременно започнатата антибактериална терапия позволява постигане на пълно оздравяване на практика в 100% от случаите.

Но понякога хроничната форма на тази патология може да стане причина за склерозно-фиброзни изменения в тъканта.

Причини, рискови фактори, провокатори

Преди да се разгледат причините за развитие на парацистит, следва да се спомене, че тази болест бива първична и вторична. Първичната форма се среща изключително рядко.

Формира се без каквито и да е предшестващи нарушения. При вторична форма човек първоначално се сблъсква с възпалителни изменения от страна на органите на пикочно-половата система. Впоследствие патологичният процес се разпространява и към тъканта.

Установено е, че жените в по-голяма степен са подложени на развитието на парацистит.

При мъжете това възпаление най-често е предизвикано от неправилно провеждане на трансуретрални ендоскопски процедури.

Най-честото усложнение на хроничната форма на парацистит е заместване на мастната с фиброзна тъкан.

На свой ред това води до деформиране и сбръчкване на пикочния мехур.

Сред другите възможни усложнения са паравезикулен флегмон, а също и гноен пробив в коремната кухина с възникване, например, на перитонит.

Инфекциозна флора – водещ фактор

Водещ фактор, който взема участие във формирането на парацистит, е инфекциозната флора.

Като възбудител на това заболяване са различни представители както на условно-патогенните, така и на патогенните микроорганизми.

В преобладаващия брой случаи развитието на тази болест се обуславя от проникването в мастната тъкан на ешерихия коли.

По-рядко се срещат възпалителни реакции, свързани със стафилококовата флора, протозои, специфични бактерии, например, бактерии на Кох.

Много често инфекциозната флора се разпространява от съществуващите възпалителни огнища в разположените в близост органи.

Принос имат и хронични форми на цистит, възпаление на простатата, яйчници, маточни тръби и т.н.

Освен това често бактериите се разпространяват към областта на мастната тъкан, която заобикаля пикочния мехур при провеждане на ендоскопски изследвания, съпровождащи се с увреждане на стените на органа.

В тази група фактори тези манипулации като поставяне на катетър или пункция.

В някои случаи развитието на парацистит е свързано с различни хирургични интервенции в областта на малкия таз. Като пример може да се приведе отстраняването на простатата, изрязване на херния.

Симптоми, характерни за парацистит

Основни симптоми при парацистит е остра и интензивна болка. Локализира се в областта над слабините и се проявява и в тотална форма на тази патология.

Освен това, болният човек се оплаква от чести позиви за уриниране, които също се съпровождат с болезненост.

Наблюдава се отделяне на урина на съвсем малки порции. В този случай, ако образувалия се в клетката гнойник се спука, често в урината се появяват гнойно кървави позиви.

Задължително при остра форма присъстват симптоми, сигнализиращи обща интоксикация на организма.

Представени са от повишение на телесната температура до 39 градуса и повече, с втрисане, главоболие, бързо уморяване и т.н.