Синдромът на Дреслер също известен в медицината, като постинфарктен синдром. Това състояние е автоимунно усложнение след прекаран инфаркт на миокарда. Развива се обикновено 2-6 седмици след началото на острия период на инфаркт на миокарда.

Причини за синдром на Дреслер

Основната причина, поради която се развива, се нарича некроза или увреждане на клетките в мускулните влакна на сърцето, които се случват при болните след инфаркт.

Продуктите от разпада – миокардиалните и перикардиалните антигени, същевременно попадат в кръвта, и у пациента се развива автосенсибилизация към белтъците на разрушените клетки, тоест развива се автоимунна агресия.

Имунните клетки, кардиалните реактивни антитела, които разпознават чуждите тела, или, т.нар. антигени, поради идентичността в структурата, започват да атакуват белтъците, които са разположени в мембранните структури на собствените органи – бели дробове, сърце, стави.

Тоест организмът смята своите клетки за чужди и започва да се бори с тях. Ставните капсули силно се възпаляват, но без участие на патогенни бактерии или вируси, т.нар. асептично възпаление. Това предизвиква достатъчно силни болезнени усещания.

Синдромът на Дреслер се появява не само след трансмурален или голямоогнищен инфаркт, но също и след кардиологични оперативни интервенции. Ако в анамнезата на пациента вече има заболяване от автоимунен характер, то рискът от усложнения се увеличава.

Симптоми на синдром на Дреслер

Първите могат да се появят от 2 седмици до 1 месец след пристъпа на инфаркт на миокарда. Основен признак на това заболяване е:

1. Пациентът усеща постоянна слабост и умора;
2. При болния температурата се повишава – до 39 градуса, която може малко да се понижи между пристъпите;
3. Разпространен симптом на синдрома е перикардит. В гръдната област се появяват притискащи и остри болки, които могат да се усилят по време на вдишване или кашляне. Болезнените усещания могат да се усетят в раменете и шията.
4. Болки в областта на белите дробове – пневмонит, които могат да се съпровождат със суха кашлица, задух, поява на кръв по време на кашлица.
5. Болезнените усещания са предимно от лявата страна на гърдите – плеврит, които се съпровождат със суха кашлица.
6. Кардиораменен синдром – изтръпване на лявата ръка, усещане за мравучкане в областта на китките;
7. Раздразнения на кожата – обриви, които външно напомнят на алергични;
8. Областта на ключицата и на гръдния кош от лявата страна се подува и може да заболи;

Усложнения и последствия

При хората с постинфарктен синдром е възможно развитие на патология на бъбреците, включително и на автоимунен гломерулонефрит. Също може да се засегнат кръвоносните съдове с развитие на хеморагичен васкулит.

Ако не се проведе лечение с помощта на хормонални препарати, може да се стигне до развитие на рестриктивна сърдечна недостатъчност.

Лечение на синдром на Дреслер

За терапията на синдрома, който възниква за първи път, е необходимо болнично лечение. При настъпване на рецидиви е възможно амбулаторно лечение, ако състоянието на пациента не е тежко.

Най-често се използват нестероидни противовъзпалителни средства. Ако лечението с такива препарати не е дало положителен резултат, кардиолог може да препоръча средни дози от някои хормонални препарати. Лечение с антикоагуланти не се провежда, но ако има необходимост от тяхното назначаване, се използват ниски дози.

Кортикостероидните хормонални препарати се отпускат обикновено като разтвор за инжектиране, най-често преднизолон и дексаметазон.