Лекарства може да са необходими във всяка възраст.

Но според статистиката най-често и най-продължително таблетки и лекарствени препарати под друга форма приемат хората в напреднала възраст.

Това е свързано с развитието на различни хронични заболявания, обостряне на патологични процеси и нарушения на обмяната на веществата.

В някои случаи се налага лекарства да се приемат само в определен период от време, друг път на определени интервали от време, а понякога и постоянно.

Процесите на стареене променят скоростта на метаболизма и на усвояването на лекарствените препарати.

Това налага възрастните хора да познават особеностите на правилното приемане на таблетки.

1. Процеси на стареене и медикаментозно лечение

Случва се лекари да изписват едни и същи лекарства както на младежи, така и на хора в напреднала възраст.

Но стареенето на организма предполага специален подход при прием на медикаменти, което е свързано със старчески изменения на метаболизма.

Лекарствата, които са помагали в младостта, след излизане в пенсия престават да действат, а понякога дори вредят на организма.

Често стареенето предизвиква множество скрити заболявания, за които човек не може и да се досети.

Това налага медикаментозно лечение на скритата патология с прием на таблетки, инжекции или друг вид терапия.

Невинаги лекарите успяват да обяснят на възрастните пациенти какви са особеностите на приема на лекарства в тяхното положение.

Важно е пациентите сами да проявяват бдителност на тази възраст.

Само така могат да се предотвратят възможни странични ефекти на лекарствата, свързани със стареенето и промените в усвояването на веществата.

2. Особености на обмяната на веществата, влияещи на лечението

След 60-годишна възраст назначаването и приемът на лекарства изисква разумен и рационален подход.

Това се дължи на забавянето на метаболизма с началото на старостта.

Ензимната активност на различните метаболитни вериги се забавя, черният дроб по-трудно обезврежда ксенобиотиците.

Бъбреците имат нужда от по-продължително време, за да изпълнят ефективно отделителната си функция.

Това е причината в напреднала възраст концентрацията на активните съставки на лекарствата в кръвната плазма да е по-висока, отколкото при младите.

Лекарствата действат по-активно и по-продължително, затова е опасно да се надвишават дозите, особено при съществуващи метаболитни разстройства.

Освен това, при някои състояния приемът на определени лекарства трябва да се преустанови временно или завинаги.

3. Връзка между действието на лекарствата и промяната в метаболизма на белтъците

Старческите изменения засягат най-вече белтъчният обмен, поради което се променят пропорциите на албуминовите и глобулиновите групи протеини.

След като се абсорбират в кръвта от червата, повечето лекарства се свързват с белтъците в кръвната плазма.

В този вид те проявяват своята активност или достигат до мястото, където проявяват лечебния си ефект.

Ако лекарствата при абсорбция в кръвта, не успяват да се свържат с белтъците, тъй като концентрацията им в кръвта е ниска, е възможно да образуват неактивни или токсични съединения.

Обикновено веществата, с които се свързват активните съставки на лекарствата, когато няма достатъчно белтъци, са мазнини, витамини, ензими и т.н.

Съответно и ефектът от лекарствата би бил съвсем неочакван.

Също по-трудно ще бъде и с инактивацията на тези съединения в черния дроб.

Белтъчните комплекси се преработват по-ефективно в най-голямата жлеза в човешкото тяло.

Ако добавим и нарушенията на кръвообращението в капилярите, които се свиват от старчески или атеросклеротични изменения, лекарствата още по-трудно достигат до мястото, където да би трябвало да окажат лечебен ефект.

Това ги прави по-малко ефективни и дори токсични в някои случаи.