Учените установили, че продължителността на живота и ранното стареене могат да се прогнозират по измененията, протичащи в ДНК на човека.

Не по-малко важна причина за преждевременното стареене, според тях, е начинът на живот, който води човек.

Измененията в ДНК влияят на продължителността на живота

Известно е, че с възрастта в ДНК на човека протичат изменения, и колкото повече остарява той, толкова повече такива химически изменения се развиват.

Група учени от университета Единбург въз основа на проведените изследвания установили, че съществува връзка между продължителността на живота и тези изменения.

Това ново изследване разширява нашето разбиране за дълголетие и стареене в добро здраве.

Забележително е, че е открит нов показател за преждевременно стареене, който помага за прогнозиране на продължителността на живота наред с различни фактори като пушене, захарен диабет и заболявания на сърдечно-съдовата система, казва водещият автор на научния труд професор Ян Дири.

Специалисти от Единбургския университет съвместно със своите колеги от САЩ и Австралия в продължение на 14 години провеждали кръвни изследвания на 5000 души в напреднала възраст.

И в резултат успели да установят зависимост между ранното отключване на часовника на стареенето от химическата модификация на ДНК – метилиране.

Следва да се отбележи, че при тази модификация последователността на ДНК не се променя, но това не намалява нейната важна роля в биологичните процеси, протичащи в човешкия организъм, тъй като е способна да влияе на включването или изключването на едни или други гени.

Доколкото такива промени при метилирането протичат през целия живот, по тях може да се определи биологичната възраст на човека и да се сравни с неговата реална.

Този научен труд се е провеждал от учени в 4 независими изследвания. В резултат, както се и очаквало, по-малката продължителност на живота при хората, чиято възраст биологическа възраст превишавала тази, която е всъщност.

С други думи фактическото здравословно състояние не съответствало на възрастовата норма, тоест техните часовници „вървели“ по-бързо.

При тези, при които биологическата и фактическата възраст съответствали една на друга, продължителността на живота била по-голяма.

Интересно е и, че тази връзка се проследявала и след изключване на рискови фактори, пагубно влияещи на човешкото здраве, сред които тютюнопушене, захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания.

Един от участниците в изследването, д-р Рикардо Мариони, разказва как е разгледана връзката между часовниците на ДНК и продължителността на живота на човека.

Но към настоящия момент не се знае, колко силно на хода на биологичните часовници и на приближаването на смъртта влияят такива промени като начин на живот или генетични фактори.

И добавя, че по-изчерпателни отговори на тези въпроси, се планират да се намерят в следващите изследвания.

Офисната работа повишава риска от преждевременна смърт

Не може да не се отбележи, че заседналият начин на живот оказва пагубно влияние върху биологичната възраст на човека. А последствията от него в съвременния свят придобиват все по-големи мащаби.

Например, според статистиката във Великобритания ежегодно поради тази причина умират около 90 хиляди души.

В групата на особено голям риск се намират хора, които поради спецификата на своята професия са принудени да са неподвижни в продължение на целия си работен ден.

Например, по данни на изследователи от Кеймбриджиския университет, работата в офис увеличава риска от преждевременна смърт с 60%.