Защо децата толкова много искат от родителите да им вземат някакъв домашен любимец?

Обикновено децата чувстват недостатък на внимание и общуване в семейството, затова искат да имат четириног приятел. Особено ако имат братче или сестричка, които са им в някаква степен конкуренти в борбата за майчиното внимание и грижа. А пък домашният любимец за детето е неразделен негов приятел и другар.

Дори ако в семейството детето е само едно и общуването от страна на родителите е напълно достатъчно, всички тези детски аргументи не се загубват. Тъй като и самата комуникация е от различен вид.

С братята и сестрите трябва да се делят играчките и бонбоните. Постоянно да се изяснява кой е по-големият, кой е по-малкият, кой е прав, кой е виновен, кой пръв е започнал, кой е бил наказан справедливо, и кой е изял шамара.

В случая с домашния любимец детето има неизказано очакване, че домашното животно е такова същество, което няма да го предаде, да го излъже или пък да го набеди.

Освен това за по-малките деца домашният любимец – това е още и някаква алтернатива на играчките, и то жива, с която може да се полигави да си поиграе.

Обикновено, искайки си котенце или кученце, децата искрено се кълнат, че се грижат за него, ще го разхождат и т.н.

Да вярваме ли?

Родителите трябва да разбират, че ако детето е на 5-6 години или по-малко, то не трябва да се вярва на подобни обещания.

При това самите деца обикновено се дълбоко убедени, че ще се справят с домашния любимец, но въпреки това не могат да се справят с това физически.

Освен това у тях все още не е сформирано чувство за отговорност за живото същество в пълна степен. Така че голяма част от грижите лягат на плещите на родителите.

Ако детето е на 12-14 години, то разбира се, може да се изисква всички задължения по грижата за животното, то да поема само. Но въпреки това родителите трябва да си дават сметка, че финансовите разходи също ще се увеличат.

Домашните любимци съвсем не са евтино удоволствие. Прегледи при ветеринар, ваксини, хранене, подстригване, каишки, профилактика срещу паразити – всичко струва пари, и това няма как да се избегне.

Често родителите не желаят да вземат за отглеждане домашни любимци, защото разбират, че рано или късно животното ще умре, а не дай Боже и да се разболее. И какво да се прави тогава?

Това са тежки преживявания, но те са необходими за детето. То трябва да се научи да преживява загубите. Според психолози много от съвременните хора не умеят да оплакват смъртта на своите близки.

А животът ни се състои и от загуби, с каквито на всеки му се налага да се сблъсква. Ето например – неправилно поведение при тъга. На детето му се чупи играчка, за него това също е тъга.

Родителите често не знаят как да се държат в такава ситуация, как да успокоят разстроеното и плачещо дете. И често дори му натякват, че плаче за глупости, и му предлагат да му купят нова играчка.

Но това е неправилно. Ако чувствата на тъга и печал не бъдат изживени, те няма къде да се дянат. Някои деца питат какво ще се случи, ако нашето куче умре? И родителите трябва да обяснят, че домашният любимец ще си отиде преди нас.