Защо децата си измислят прякори едно на друго?

Какво да правим, ако детето страда от прозвището, което са му лепнали?

Какво трябва да е правилното отношение на родителите към прякорите на децата?

Как се появяват прозвищата?

Ако погледнем историята, ще установим едно много интересно нещо – прозвищата и прякорите са съществували в човешките общности от незапомнени времена.

Много дълго време са били едва ли не задължителна принадлежност на човека, замествали са името му е ежедневието.

Прякори се измисляли на хората в древността и по мистични съображения, ако лоша слава застигне тяхното име.

Тогава прозвището придобивало функцията на нещо като второ име.

С времето сакралният смисъл на даването на прозвища загубва своя смисъл и прякорите придобиват съвсем друго значение.

Прозвището може да означава принадлежност към определена социална група.

Или просто се присвоява на човека, поради определени негови качества.

Прякори и прозвища в детските колективи

Обикновено, децата измислят прякори едно на друго:

• За да подразнят и да привлекат внимание към себе си;
• За да се възвисят за сметка на унижението на този на който са измислили прякор;
• За да се присмеят на околните;

• От завист и обида;
• Просто следвайки модата;

• За да обозначават някаква принадлежност към група;
• Защото детето притежава черти, които го разграничават от колектива или по множество други причини;

Отношението към прозвището също може да е различно.

Едни деца се обиждат, ако ги наричат не по име, други може и да се гордеят, че са им измислили прякор.

Елена може да се разплаче, ако я подразнят, наричайки я Принцеса.

Анна пък точно обратното, навирва нос и тайно мечтае да се превърне от Принцеса в Кралица.

На Елена я дразни прозвището Принцеса, защото е високомерна и капризна, и прякорът сигнализира за негативно отношение.

Понякога детето се обижда на прозвището, защото чувства своето име като нещо много важно, лично, неприкосновено, което не заслужава да бъде подигравано.

Някои деца не приемат, дори и умалителните имена, изискват да ги наричат с пълните им – Иван, Мария, Александра.

Прозвището може да се появи след някакво ярко произшествие в живота на детето, хванало е случайно гълъб и се е превърнал в Птицелов.

Понякога децата сами си измислят прякори.

Така се случва, ако не си харесват собственото име или фамилия, или ако не желаят да обозначат своята принадлежност към социалната група или течението.

Отношението на родителите към прякорите на децата

Обикновено родителите започват да се вълнуват от прякорите и прозвищата в случаите, когато:

• Травмират децата и им причиняват страдания;

• Сигнализират за нежелани тенденции в поведението;

Как да постъпим в такива случаи?

Ако даденото в колектива прозвище обижда детето, трябва задължително да научим, каква е причината за появата на прякори.

Възможно е връстниците да са започнали да се дразнят от не най-правилното поведение на детето.

Понякога прякорите са признак, че детето има затруднения със социалната адаптация и в установяването на контакт с другите деца.

Понякога прозвищата са сигнал за родителите, че детето има проблеми с килограмите – Дебелак, Топка лой, Шишко.

Трябва да се обърне внимание на възникващите проблеми и да се потърси лекарска помощ.

Важно е също да се установи защо детето реагира на прозвището толкова остро.

Възможно е подмятанията да го засягат, защото има скрити комплекси.