Малките деца не са само радост, но и постоянно безпокойство за родителите.

Мама и татко, разбира се, искат детето да бъде най-доброто във всичко.

Така е прието, когато го хвалят!

Навярно всеки родител мечтае да чуе нещо подобно, но тук не всичко е толкова просто.

Въпросът за ранно обучение на децата на четене се обсъжда много отдавна и досега предизвиква немалко спорове.

Мненията на педагози, невропсихолози, специалисти в областта на детската психология силно се разминават.

Поддръжниците на различните гледни точки доказват своята правота, като привеждат доста внушителни аргументи.

Преди да решим дали да учим своето чедо да чете от ранна възраст или не, родителите е добре се запознаят с всички ЗА и ПРОТИВ в тази доста сложна тема.

Четящи деца: аргументи ЗА

Американският психиатър Глен Доман, основател на Института за ранно развитие на човешкия потенциал, Филаделфия, смятал, че в ранна детска възраст обучението на четене е най-голяма ефективност.

Според него след 6 години е вече твърде късно детето да се учи да чете, защото е загубено ценно време.

Неговият принцип гласи, че обучението трябва да стартира на практика от раждането.

Сесил Лупан, френска актриса и автор на книгата „Повярвай в своето дете“, вярвала, че детето може да се учи да чете още, докато суче.

Нейното мнение може да се изрази с известната фраза: „Детето не е съд, който трябва да се запълни, а огън, който е необходимо да се запали“.

То предлага своя собствена образователна методика.

Изобщо в научната и педагогическа среда има много привърженици на ранното обучение на четене.

Всеки от тях е уважаван в своята сфера човек.

Много учени, а също и самите родители, са поддръжници на ранното обучение, намират в този подход много предимства.

Сред основните предимства на ранното четене са:

• Малките деца схващат много бързо, жадно поглъщат всичко ново

Лесното възприемане на информация дава възможност на децата много бързо да станат много добри в четенето.

Ако учите своето дете да чете от ранна възраст, то най-вероятно ще порасне с увереността на това, което е научило само, без ничия помощ.

• Не се налага децата да стоят на чина

Обучението се осъществява в игрова форма, в непринудена обстановка.

Усвояването на информация в такива условия в пъти превишава възможностите на училищната програма.

• Процесът на обучение протича без натиск

Не се обозначават строго сроковете за усвояване на материала, индивидуално. С детето основно се занимават родителите.

Мнения ПРОТИВ

Противниците на разглежданата педагогическа система смятат, че изкуственото ускоряване на детското развитие вреди, възможно и в дългосрочна перспектива.

Невинаги негативните последствия се виждат веднага, и в това е най-опасното.

Детският мозък не се развива линейно.

Едни отдели се формират по-рано, други по-късно.

Когато поставяме пред детето твърде трудна задача, която не отговаря на особеностите на неговата възраст задача, провокираме изоставаме на някои отдели на мозъка.

Според много специалисти този фактор може да се отрази неблагоприятно на общото развитие на детето.

Известният френски психоаналитик Франсуаза Долто смятала, че преждевременната инициация на детето е пагубна и може да доведе до загуба на неговия собствен потенциал.

Голямото информационно натоварване при деца на 2-3 години перспектива влече след себе си пълна липса на интерес към обучението в училище.