Много родители рано или късно се сблъскват със ситуации, в които им се налага да се намесват в конфликт между своето и чуждо дете.

Как да се държим, ако нечие чуждо дете отнеме играчката на вашето, а неговите родители и пръста си мърдат?

Какво ще направите, ако отидете да забирате детето от детската градина и случайно станете свидетел как майка на чуждо дете крещи на вашето, защото е направило беля?

В съвременното общество всички въпроси, свързани с възпитанието, се решават по цивилизован начин или поне се прави всичко възможно в тази насока .

Но все пак остават много спорни аспекти на родителството, сред които хранене, лечение, режим, детска градина и т.н.

Конфликтът на възрастен с чуждо дете е една от тези остри и нееднозначни теми.

Преди няколко години било проведено социологическо проучване „Смятате ли, че да крещиш и упрекваш чуждо дете е нормално?“

В изследването взели участие почти 8500 души, като гласовете се разделили на практика по равно.

52% отговорили на въпроса утвърдително, 48% избрали отговор НЕ. 

Равносметката от това проучване красноречиво илюстрира нееднозначността на темата и трудният морален избор, който често се налага да правят родителите.

Според клиничен психолог от Харвардския университет, в нашия дом сме в правото си да изискваме чуждите деца, поканени на гости от детето, да спазват установените от нас правила.

Ако чуждо дете се качва с обувки на вашия диван, разбира се, ваше право е да му го забраните.

В такъв случай е редно да обясните, че така не се прави, дори и в неговия дом да се разрешават подобни неща.

Освен това вашето дете ще получи шанс да се убеди, че сте последователни и сериозни.

Но когато в ситуацията се окаже замесено не само чуждо дете, но и възрастен?

Например, по време на игра в пясъчник вашето дете отнеме от друго количка, и неговата майка се притичва на помощ.

И не само го прави, но и започва да упреква вашето дете за лошото му поведение.

В такава ситуация сте длъжни да прекъснете монолога.

Най-вероятно детето се е изплашило и очаква вашата намеса и приема всички упреци.

Желателно е да вземете детето на ръце или да го скриете зад вас, за да почувства, че сте на негова страна.

Тогава можете да продължите разговора – бъдете вежливи, изслушвайте другия родител, потърсете консенсус и се опитайте да запазите самообладание.

Този диалог е полезен също и за децата.

Наблюдавайки възрастните, те ще успеят да се научат адекватно да реагират на конфликти и спорове.

Родителите трябва да се намесят във възникнал детски конфликт само когато чуждо дете с поведението си заплашва безопасността на тяхното или на всяко друго дете.

В този случай е необходимо да се отвлече вниманието на децата, за да се избегне опасна ситуация.

И едва след това родителите трябва да се обърнат към виновния за конфликта и максимално убедително и строго да му обяснят, че така не се прави.

В никакъв случай чуждото дете не трябва да бъде хващано за ръката, да бива бутано, и изобщо по какъвто и да е начин да се прави опит за физическо въздействие – само с глас.

Ако видите, че чуждо дете обижда вашето, а неговите родители не се намесват, или ги няма наоколо, приближете се до децата и максимално спокойно поговорете с тях.