Риновирусната инфекция представлява остър патологичен процес, който има вирусна етиология.

В резултат на това заболяване се увреждат лигавиците на носната кухина и на назофаринкса.

Обикновено тази патология има леко и благоприятно протичане.

Но в тежки случаи може да доведе до присъединяване и на вторична бактериална флора.

Риновирусната инфекция попада в групата на острите вирусни инфекции.

На нея се падат около 30% от всички случаи на респираторни заболявания.

Тази инфекция може да засегне хора от всяка възрастова група.

И най-често се разболяват хора, които живеят на студен и влажен климат, какъвто обикновено е у нас през зимата.

Възбудителите на риновирусна инфекция са специфични вируси, които са към семейството на пикорнавирусите.

Техният генетичен материал е представен от рибонуклеинова киселина – РНК.

Оптимална среда за жизнената дейност за възбудителя е температура от 33 до 34 градуса.

В тази връзка при пикорнавирусите липсва външна обвивка, характеризират се с ниска степен на устойчивост към въздействието на факторите на външната среда.

Високите температури и средствата за дезинфекция оказват пагубно въздействие на пикорнавирусите.

Но при ниски температури на околната среда те могат известно време да поддържат своята жизнена дейност.

Източник на инфекцията е болния човек или вирусоносител, който отделя възбудителя в околната среда при кихане или при разговор.

Това означава, че основният механизъм на предаване е по въздушно капков път.

Реализацията на контактно-битов механизъм на предаване е невъзможна във връзка с ниското ниво на устойчивост на възбудителя в околната среда.

Важен момент е, че най-силно заразен е болният човек ден преди появата на първите симптоми и в рамките на 5 дни след развитие на клиничната картина.

Възприемчивостта на човешкия организъм към това заболяване е доста висока.

Развитието на този патологичен процес до голяма степен зависи от състоянието на имунната защита.

Колкото по-силно е отслабен имунитета, толкова по-голяма е вероятността от заразяване, и толкова по-тежко протича инфекцията.

Основните врати за проникване на вируса са лигавицата на носната кухина.

Именно там се внедрява възбудителят и се предизвиква развитие на местен възпалителен процес.

Симптоми на риновирусна инфекция

Средно от момента на заразяване до появата на първите клинични признаци минават от 1 до 5 дни.

След това болният обръща внимание на запушения нос и на серозно-слузесто отделяемо от носната кухина.

Характерен момент е, че в първите дни от началото на заболяването отделяемият ексудат има водниста консистенция, а впоследствие става по-гъст.

Общият интоксикационен синдром обикновено не е изразен толкова интензивно.

Телесната температура на практика никога не превишава 38 градуса.

Присъстват симптоми като драскане в гърлото, умерено покашляне и кихане, а също и пресипване на гласа.

Често се присъединява и леко увеличение на регионарните лимфни възли.

Наблюдава се зачервяване на очните ябълки и обилно сълзене.

Но от носната кухина се отделя обилен ексудат, кожата около носа се бели и червенее.

При орален преглед се установява зачервяване на лигавицата, умерено подуване.

Средно този патологичен процес завършва след около 5-7 дни.

Както казахме по-рано, в повечето случаи протича леко и не се съпровожда с развитие на усложнения.

Лечение и профилактика на риновирусна инфекция

Основно направление в лечението на това заболяване е симптоматичната терапия, която включва противовъзпалителни средства и препарати за сваляне на температура, капки за нос и антихистамини.