Фразеологичното съчетание „родилна травма“ кара много родители да се вълнуват. Но пък не всички родилни травми водят до тежки неврологични разстройства у детето.

Една от тези травми е кефалхематомът. Среща се изключително често, но не води до сериозни последствия. Какво всъщност е кефалхематомът и доколко е опасен?

Представлява кръвоизлив, който се разполага между външната повърхност на покривните кости на черепа и надкостницата, а последната е слой от съединителна тъкан, която обвива костта отвън.

По данни на някои автори кефалхематомите се срещат при 0.4-2.5% от новородените деца, тоест доста разпространено явление.

С различни размери са в диаметър и по обем. Често се срещат плоските, които понякога се изплъзват от вниманието на лекарите.

В преобладаващия брой случаи кефалохематомът се разполага под теменната кост, по-рядко на задтилната. Кефалхематомът на челната кост се среща изключително рядко.

Причини за кефалхематом и рискови фактори

Основна причина за образуване на поднадкостен кръвоизлив е отделянето на надкостницата при движението на главата в момента на преминаването ѝ през родилните пътища.

По-рядко се образува при пукнатини по костите на черепа. В редки случаи се образува във връзка с нарушение на процесите на съсирване на кръвта.

Тоест самият факт на травматизация в този случай не играе специфична роля. Освен това са проведени изследвания, указващи връзка на кефалхематомът при недоносените деца с генерализирана микоплазмена инфекция.

По-долу са изброени основните рискови фактори:

1. Първо раждане;
2. Прекалено продължително раждане или напротив прекалено бързо;
3. Голям плод, тесен таз;
4. Преносване;
5. Неправилно предлежание на плода;
6. Аномалии в развитие на плода;
7. Акушерски пособия при раждането – вакуум-екстракция на плода;
8. Хипоксия или асфиксия при раждането;

Нарушения в процесите на съсирване на кръвта, включително и вследствие на прием на някои лекарствени препарати от майката.

Как се поставя диагнозата?

Веднага след раждането кефалхематом се открива рядко, но понякога лекарят може да предположи нейното формиране.

Проблемът е в това, че тъканите на предлежащата част на новородените – в този случай главата след раждането често се подуват. Това състояние се нарича родов тумор.

След като спадне, а обикновено това се случва през първите дни от живота, кефалхематомът става забележим. В първите дни след раждането може да увеличи няколко пъти размерите си.

Определя се като туморовидно образувание над една или по-рядко 2-3 черепни кости. Обикновено в процесът се въвличат теменните кости, но понякога и задтилната.

Консистенцията на образуванията е еластична. Не излиза извън границите на увредената кост. Ако има кефалхематоми на две кости, не се сливат заедно, а се определят като отделни образувания.

При опипването се определя флуктуация – усещане под пръстите на течно съдържимо образувание.

Усложнения и последствия след кефалхематом

1. Жълтеница

Това е последствие на кефалхематома и на други кръвоизливи при новородените, които обикновено се наблюдават още в родилния дом. Еритроцитите от кръвта, изляла се под надкостницата, започват да се разрушават.

Жълтеницата може да е изразена в различна степен. При много високо ниво на билирубина е опасна за здравето на детето със своите неврологични последствия.

2. Анемия

Това последствие се обяснява от кръвозагубата, тъй като бебето губи от 5 до 150 мл кръв. Колкото по-голям е обемът на образуванието, толкова по-силно може да се понижи хемоглобинът и нивото на еритроцитите.

В повечето случаи такава анемия не изисква лечение.

Лечение на кефалхематом

При малък размер, до 6 см в диаметър, обикновено не се налага.