Обикновено саботираме възможността да станем щастливи по незначителни причини, но с тежки последствия. Психолозите посочват кои са 3-те най-разпространени грешки в нашето поведение и обясняват как можем да ги избегнем?

Повечето от нас смятат щастието за най-висша житейска награда. Яростно се борим за него и, колкото и да е мимолетно, му се радваме.

Но много често също напълно успешно ни се отдава да разрушим с такъв труд придобитото в състояние на хармония.
По какъв начин?

Помислете за непълноценните отношения, които ние поддържаме, за зарязаните занимания, за недостъпните цели, които поставяме пред себе си, и за повеите на сърцето, които никога не следваме.

Той смята, че такова необяснимо поведение, насочено във вреда на самите нас, е предизвикано или от тежко детство, или от тийнейджърски поглед върху света.

Може би, поради прекомерно критичното отношение на един от родителите сме се чувствали необичани, строгият учител е предизвиквал у вас чувство за собствено нищожество, а заедно с целеустремен приятел се чувстваме вечно втори.

В зряла възраст, едва достигнали определено ниво на щастие, започваме да саботираме своя живот, като се стремим да се върнем към обичайната детска основа, независимо колко неудобно и нещастно се чувстваме в нея.

Очевидно да намериш изход от този разрушителен затворен кръг не е просто. Можем да се освободим от дълбоко вкоренилите се механизми на саморазрушително поведение, но само ако умеем да ги разпознаем.

Какви са възможните пътища за освобождение?

1. Конструктивно мислене

Защо започваме да мислим разрушително?

Много от нас нарушават собственото си душевно равновесие, като постоянно размишляват за отминали събития, като насочват вниманието си изцяло върху лошите спомени.

Необходимо е да разберем и да осмислим това, което се е случило в живота ни, за да намерим за тези спомени правилното място в своето съзнание, обяснява психолога.

Конфликтите, недостатъчната информация и противоречията оставят пробойни в нашето знание и в резултат водят до вътрешен раздор и дискомфорт.

Опитите ни да отслабим тези тревожни чувства отключват цикъл от безполезни размишления. За съжаление, този процес води до силен стрес и тревога, като още повече усложнява процеса на вземане на решения.

Като си превъртаме в главата вече известните провали и неуспехи, стигаме до негативни и изначално неправилни изводи, които могат на свой ред да подронят самоуважението ни и да породят неувереност в себе си.

Това ни кара да повярваме, че мислите – „аз не съм привлекателна“ и „аз съм лоша майка“ са реални факти, това ни прави нещастни и изкривява бъдещите ни решения.

Какво може да се направи?

Напълно е естествено да се стремим към хармония. Безкрайните размишления започват, когато не можем да постигнем равновесие. И настоява, че следва да се размишлява конструктивно.

1. Осъзнайте, че изпитвате дискомфорт или вътрешно неразположение, свързани с определени отминали мисли и действия.
2. Постарайте се да формулирате изказаното, което най-ясно описва същността на събитията или преживяванията. Запишете го.
3. Помислете за причините, поради които смятате записаното за правилно.
4. Разгледайте всяка причина по отделно. Постарайте се внимателно и обективно да оцените колко от тези причини ви изглеждат правилни.
5. Във всеки отделен случай си простете тази роля, която сте играли в него, ако е била отрицателна. Простете на другите хора за това какво са направили, и се загледайте във вината пред хората, които са ви причинили вреда.