Какво представляват шизоидите, как да общуваме с тях и защо не трябва да ги смятаме за ненормални, обяснява психоаналитикът Нанси Мак-Уилямс.

Шизоидите не са много, 1-2%.

Не обичат, когато някой се приближава твърде много до тях, често плашат околните с поведението си.

Много хора смятат, че нещо не им е както трябва, но те са свикнали с подобно отношение.

Шизоидите използват като защитен механизъм отдръпването.

Не обичат да са сред хора, изолират се в самота и в света на собствените си фантазии.

Винаги избират дистанцията, не са им нужни други защитни механизми – отрицание, дисоциация, изместване.

При дисоциация човек разграничава себе си от неприятното, което се е случило в живота му.

Възможно е да осъзнават процесите, които протичат неосъзнато за останалите.

Американците има пословица: „Слонът в стаята, който никой не забелязва“.

Шизоидите винаги виждат този слон и се изненадват, че е незабележим за другите.

Но когато се опитват да говорят за този слон, обкръжението започва да ги смята за побъркани.

За да избегнат трудности при общуване, предпочитат занимания, които могат да се упражняват насаме. За да не са в група или в екип.

Много от тях са заети с творчество, интересуват се от философия, духовни практики, медитация.

Но едва ли ще срещнем шизоид, който поне в някаква степен не се е стремял към обвързване.

Има обаче един сериозен проблем, в стремежа си към близост, шизоидите започват да усещат претоварване от тази близост, което ги потиска.

Обикновено се чувстват по-добре в компанията на деца и на животни.

Има ли нещо общо между шизоидите и аутистите?

Може би, да, тъй като и едните, и другите не обичат излишното внимание.

Но има и една значима разлика – аутистите не разбират чувствата на другите хора.

Не знаят, че децата трябва да се прегръщат, но могат да бъдат научени на това.

А шизоидите от самото начало знаят, че децата трябва да се носят на ръце.

Но не могат да го направят, тъй като всячески се опитват да избегнат контакт, който е непоносим за тях.

Шизоидите и другите

Не понасят повърхностното общуване. Психоаналитикът Нанси Мак-Уилямс разказва за своя съпруг, който е личностен тип шизоид.

В редките случаи, когато тя успявала да го убеди да отидат заедно на гости при приятели, той почти незабавно намирал децата или кучето и цяла вечер си прекарвал с тях.

Безсмислените разговори го убивали. Имал нужда от искреност и честност.

От гледна точка на човека-шизоид истериците са просто лъжци.

Проблемът е, че за истериците основната защита е преувеличаването.

Представете си с каква интонация жена може да произнесе фразата: „Така се ядосах на мъжа ми, че ми идеше да го направя на…“

За нея подобен начин за комуникация е защита, тя иска това, което говори да се приеме на сериозно.

Предполага, че ако го каже по-тихо, няма да ѝ повярват.

При среща на личности със шизоидни и истерични черти трудно се осъществява комуникация.

Същевременно много добре си пасват в любовната сфера.

Истеричните жени намират мъжете-шизоиди за много привлекателни.

Ценят най-много тяхната честност, искреност, принципност и самодостатъчност…

А мъжете-шизоиди обичат истеричните жени, тъй като са много чувствителни и излъчват топлота.