Щръкнали уши наричат характерното разположение на ушните миди, като не прилягат към слепоочните кости, а се издават, понякога достатъчно силно.

От гледна точка на естетиката тази особеност се смята за дефект и доста често може да предизвика поява на различни комплекси, свързани с реакциите на околните към този недостатък.

Епидемиология

Приблизително половината от жителите на планетата се раждат с издадени в известна степен уши, като сред тях момченцата и момиченцата са по равно.

Но момиченцата по-успешно скриват този недостатък с дълга коса, затова изглежда, че момченцата с този дефект са доста повече.

Не всички народи смятат щръкналите уши за проблем, само може би в Европа издадените настрани уши могат да станат повод за подигравки. В Япония смятат такива хора за по-чувствени, а в Корея това е символ на благосъстояние.

Идеалните уши на съвременния представител на европеидната раса днес са с дължина средно 65 мм, ширина – 35 мм, дължината на възглавничката на ухото – 15-20 мм.

Върхът на извивката трябва да се намира на нивото на арката на веждите, долният край – на нивото на крайчеца на носа. Ако горната и/или долната точка на ухото се разполагат по-горе, или по-долу от назованите нива от ухото може да се смята за голямо.

Оста на идеалното ухо е с 20 градуса се отклонява от линията, която минава от горния край на извивката чрез възглавничката на ухото.

Симптоми на щръкнали уши

• Ъгловото разширение, образуван от ушната мида и слепоочната кост е повече от 30 градуса;
• Загладени контури на ушната мида и антихеликса;

Най-често раздалечените уши са резултат от недоразвито, слабо изразен антихеликс – изпъкналост във вътрешната част на външното ухо, разположена срещу извивката. Антихеликса може да липсва напълно.

Други видове щръкване на ушите – външното ухо забележимо се издава, поради увеличеният обем и маса на хрущяла, на който е разположено.

Диагностика

Наличието на този проблем е видно както за самия пациент, така и за неговите родители. Установяване на степента на деформацията може да се направи от отоларинголог, а също така и да консултира по повод възможните усложнения и да препоръча метод на лечение.

Лечение на щръкнали уши

За коригиране на този недостатък се прилага консервативно, без хирургична интервенция, полуконсервативно и хирургично лечение.

Лечение без хирургична намеса се извършва в детска възраст, когато ушният хрущял е още еластичен и в повечето случаи неговата конфигурация може да коригира.

Особено добре се поддава на корекция от раждането до 6 месеца.
Известни са примери на успешна корекция на щръкване на ушите при деца до 4-годишна възраст.

Конструкциите за изправяне на щръкналостта са доста разнообразни. Те променят формата на ухото, вследствие на продължителната стабилизация на правилното положение на ушния хрущял.

Полуконсервативното лечение се заключава във въвеждането по кожата на ухото на коригиращ фиксатор от сплав на титан и никел. Дължината на фиксатора е 1.5 см, дебелината – колкото косъм.

Основният недостатък на този метод е високата цена на материала на фиксатора и неговата съвместимост с тъканите на човека. Този въпрос е още в стадий на изучаване.

Оперативното лечение на щръкването на ушите получава широко разпространение още, когато пластичната хирургия не е била толкова популярна. Отопластиката не е сложна операция, при която рискът от усложнения е много малък.